Правителството - отличник или зубрач в изпита по европрисъединяване

Наистина, защо всъщност трябва да влизаме в този Европейски съюз? Този въпрос сигурно си задават малцина, незасегнати от насаденото разбиране, че влизането в ЕС е вълшебното лекарство за България, което ще оправи всичките ни проблеми.

Приемането на България за член на Европейския съюз има своите големи преимущества, но и своята цена. Никой обаче не излиза да обясни какво му е толкова хубавото на това членство, че така стремително сме се запътили към него. И в името на какво примерно трябва да се увеличат акцизите и след тях и цените на цигарите, бирата, ракията, бензина. Защо трябва да се затварят ядрените реактори?

България отбеляза забележителен успех в процеса на европрисъединяването си, заяви тези дни външният министър Соломон Паси. Той се основава на факта, че сме затворили 20 от 30-те глави. Отново някаква абстракция. Струва си да се помолят 100 произволно избрани българи да изброят поне пет от всичките 30 глави. Ако ги докарат до три, ще е добре. 29 от тях са по конкретни теми като култура, малки и средни предприятия, статистика, свободно движение на хора, стоки и капитали, икономически и валутен съюз, митнически съюз, земеделие, данъчна политика...

31-та глава, която много често се изпуска, е "други". Именно тя се използва от Брюксел като последна мярка за забавяне на процеса. Не трябва и да се забравя, че главите са затворени временно, т.е. колкото и да му е неприятно на правителството, а както изглежда и на следващото, във всеки един момент Европейската комисия може да отвори отново някоя от вече затворените глави и да поиска нови промени или нови ангажименти от страна на България. Така че забележителният напредък може да се превърне в забележителен неуспех. Но да се надяваме, че до това няма да се стигне.

Временното затваряне обаче има и своите преимущества - нашата страна също може да променя някои от поетите ангажименти. Така че всяко правителство може да поправи грешки на предишното.

Основните проблеми при преговорите като че ли са пълната непрозрачност и липсата на каквито и да е дискусия. Главите се затварят на парче, без видима координация или стратегическа позиция. А може би просто правителството се съгласява с всичко, предложено от Европейския съюз, и затова постига и такава "скорост". Което също е едно от обясненията за липсата на дискусия, тоест за секретността.

Никой не поставя и въпроса дали с поетите ангажименти не се нарушават интересите на България или пък на определени групи хора в нея. Просто, защото никой не ги пита. Например, с увеличаването на акцизите върху цигарите ще намалее потреблението, а оттам и количествата изкупуван тютюн. При обсъждането на българската позиция по глава данъчна политика никой не попита тютюнопроизводителите за мнението им. Както и никой не е информирал пивоварите за подобно бъдещо увеличение на цените. Едва ли и някой смята да се допита до хората дали могат да си позволят по-скъпия ток в резултат на закриването на атомните мощности. Всичко се прави набързо. Обичайното обяснение е, че става въпрос за преговори и затова позицията е тайна. Но нали това е позиция не на отделното правителство, а на цялата държава. Нали всички хора после ще трябва да изпълняват поетите ангажименти?

Сигурно някой ще каже: Нали ние искаме да станем член, трябва да изпълняваме всичко, което Европейският съюз поиска. По принцип е така, но историята познава случаи дори с малки държави, които успяват да наложат свои решения и успяват да ги устоят. Например в Дания има забрана за внос на безалкохолни напитки и бира в кутии. Великобритания се противопостави на забраната за реклама на цигари в състезанията от Формула 1. Естествено, България не може да се сравнява с тези държави, но може поне да опита. Или поне да поиска голяма отсрочка или да отлага затварянето на определена преговорна глава, по която има противоречия. Нищо подобно обаче не се забелязва. Отстъпихме без бой и за продажбата на земя за чужденци, и за по-високите акцизи.

Основната цел на преговорите е България да приеме европейските стандарти и закони (наречени директиви). Но никой не ни кара да се правим на по-католици от папата и да приемаме сляпо всичко. Което е задължително, е задължително, но което не е, може поне да се опитаме да спорим за по-добри условия за страната.

Да се върнем към ползите от присъединяването ни, изтъкнати от външния министър Паси. Ние ще станем част от един общ пазар и ще можем да живеем и работим, където си пожелаем. Ще получим и значителни средства, за да може нашата икономика да догони средното равнище в ЕС. Не трябва да се забравя обаче, че в повечето случаи парите се отпускат безвъзмездно, но България трябва да се ангажира да предостави също толкова пари от бюджета си. Което не винаги е много лесно за изпълнение, имайки предвид ограничените бюджетни ресурси в страната.

По-важното за присъединяването на България към Европейския съюз беше предупреждението на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген при последното му посещение в София. Неговото основно послание бе, че българската икономика не е готова още работи в условията на големия общ пазар на целия Европейски съюз. Иначе казано това означава - например, че когато България стане член на ЕС, повече не могат да се налагат никакви ограничения върху вноса на стоки от другите страни членки. И ние ще бъдем залети от евтини европейски продукти - по-качествени от българските, в резултат на което родните производители ще фалират, ако са в сегашното си състояние.

Спомнете си протестите на месарите заради вноса на евтино свинско от Румъния или на земеделците, недоволни от вноса на евтини зеленчуци от Гърция, или пък желанието на торовите заводи да се въведат ограничения върху вноса на торове. И докато сега все пак правителството има някакви възможности - макар и ограничени, да реагира, то при едно членство в ЕС това ще стане невъзможно.

Проблемът е в другата неразбираема и необяснена фраза за функциониращата пазарна икономика. Че нашата икономика още е във фазата на прощъпулника, всеки го знае. Повечето предприятия не работят, малко от работещите го правят качествено. Стотината българи едва ли ще изброят и 10 фирми производителки. Същият резултат би се получил, ако трябва да отговорят какво изнася България в момента. Да не говорим за съдебните процедури по фалитите (отнемат години) и работещият на празни обороти фондов пазар (купувате ли си акции?).

Тези неща не се постигат наведнъж. Те стават постепенно и не могат да бъдат насила ускорени, колкото и да им се иска на правителствата. Комичното в случая е, че България в момента като някой отличник с очила се е втурнала да изкарва шестици с цената на собствените си интереси, въпреки че изпитващите от ЕС далеч не са склонни да поощряват зубрачите, защото ценят стабилните знания. Става така, че Брюксел ни пази от самите себе си.

Ясно е, че без работеща икономика с производство на конкурентни продукти няма да станем член на ЕС. След като този процес ще отнеме време, тогава е необяснимо бързането за затваряне на глави. И не е ли по-добре да се изчака, да се огледат нещата и да се защитят до максималната възможна степен нашите интереси. А това става с откритост и дискусия - не само в Брюксел, но най-вече в България.