Правителството да изтегли депозираното за АЕЦ в Брюксел

Правителството да изтегли депозираната в Европейската комисия позиция за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и на нейно място да представи документ, съдържащ парламентарното решение за реакторите. Това беше първото нещо, което поиска президентът Георги Първанов, стъпвайки на българска земя след посещението си в Брюксел.

Президентът подчерта, че прави това искане публично чрез медиите. От думите му стана ясно, че не го е споделил с министъра по европейската интеграция Меглена Кунева, въпреки че тя беше член на делегацията му в Брюксел. Първанов препоръча на пресата директно да пита правителството дали ще изтегли позицията си по глава “Енергетика” и дали ще депозира нов документ в ЕК.

Оттук нататък е необходимо пред Еврокомисията да се да се отстоява българската позиция, въплътена в легитимното становище в парламента, категоричен е Първанов. Той посочи, че в ЕК вече има депозирана позиция, включваща датата 2006 г. Според решението на парламента двата блока не бива да се затварят до приемането на България в Евросъюза.

“Много е важно да имаме съгласието на ЕС за експертен преглед, на базата на който да се вземе решение за съдбата на 3 и 4 блок от АЕЦ, а не обратното, както беше в правителството решение", каза Първанов.

Той иска срещу българската декларация, че ще приеме всяка оценка на ядрените експерти от ЕК, да настояваме за същия ангажимент на ЕС – да приеме резултатите от експертната оценка, каквито и да са те.

Правителството обаче няма намерение да изтегля или да променя вече заявената си позиция в Брюксел. “Позицията на правителството е единствената възможност да бъде изпълнено решението на парламента”, заяви минути след изявлението на президента министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. По-рано през деня говорителят на външно министерство посочи, че решението на парламента не задължава кабинета да променя позицията си.

На кабинета ще му бъде много трудно да води преговори с ЕК, заяви по този повод президентът и уточни: "Защото ние не бива да поставяме на изпитание и господин Проди, и господин Ферхойген, и целия им екип с различни тълкования на българската позиция. Трябва да има една позиция и това е позицията на парламента".

“Всички български институции трябва да разберем, че не може да има тайна дипломация, не може да има двойни стандарти - едно да се казва в страната и друго навън - това е урокът от гафа с разминаването в позициите на правителството и парламента”, каза Първанов.

Всички български институции и парламентарни формации да обявят публично позициите си по темата и с какви документи ги отстояват, каза Първанов, който е готов да бъде домакин на формално или неформално обсъждане на българската тактика след парламентарното решение, но нямало да ревнува и ако друг организира подобна инициатива.

На въпрос на mediapool.bg кога ще изпрати писмата си до държавните глави с информация за българската позиция за АЕЦ, президентът отговори, че това ще стане до дни. Помолен за уточнение дали кореспонденцията ще стигне до тях преди 9 октомври, когато ЕК затваря годишния доклад за България, президентът каза "може би да, но това не е най-важно".

Той посочи, че обвързването на темата за съдбата на първите 4 блока на АЕЦ с темата за евроинтеграцията не е от скоро, а датира от самото начало на поставянето на въпроса и възловото решение по този въпрос беше взето през 1999 г. със записа от Меморандума между българското правителство и ЕК.

По думите му, България трябва да получи дата за приемане в ЕС в началото на 2007 г. не защото търсим решение за съдбата на 3 и 4 блок, а защото имаме своя реален напредък. И обратното - ние отстояваме позицията си за 3 и 4 блок не заради евроинтеграцията, а защото имаме солидната експертна оценка на МААЕ. Модернизацията е факт, остава тя да бъде призната от ЕК", продължи президентът.

Той се въздържа да прогнозира какви са шансовете да се приеме идеята за експертна оценка от ЕК и настоя "да си вършим работата".

"Аз имам впечатлението, че ЕК -респективно ЕС, продължават да гледат с голяма подозрителност и болезненост на нашите първи четири реактора на АЕЦ “Козлодуй”. Така че търговията тук не е възможна и не е редна, просто ние трябва да отстоим политически експертните аргументи, с които разполагаме", каза той.

Първанов обобщи своето посещение в Брюксел, като подчерта успеха на първите дни от културния фестивал Европалия - България 2002, който се провежда под патронажа на българския президент и краля на Белгия. Държавният ни глава чул само суперлативи за изложбата “Тракийско злато - съкровищата на България” и за концерта на симфоничния оркестър на БНР.

Президентът повтори и положителните оценки от Брюксел за напредъка на страната ни в евроинтеграцията и в подготовката за НАТО. Похвалите България получи не само от управляващите в Белгия - от премиера Ги Верховстат, от външния министър Луи Мишел, от Херман Де Кро - председател на Камарата на представителите, но и от устата на председателя на ЕК Романо Проди и от зам.председателя на Конвента за бъдещето на ЕС Жан Люк Деан. Насърчение и пожелание да успех в Прага България получи и от върховния представител по външната политика и отбраната на ЕС и бивш генерален секретар на НАТО Хавиер Солана, както и от посланика на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс. По време на посещението на президента в Кралство Белгия беше потвърдена и визитата на белгийския крал Алберт Втори у нас през 2003 г.

*Репортажът е осъществен с подкрепата на Фондация “Отворено общество”