Правителството на Касянов навърши две години

Днес се навършват две години от управлението на правителството на Михаил Касянов. Това е напълно достатъчен срок за равносметка, която може да се окаже последната: наред с безспорните постижения премиерът посреща втората годишнина с не много стабилна икономика, нерешени социални проблеми и конфликт с Кремъл.

Безспорно постижение на сегашния премиер е, че той успя да се задържи на своя пост толкова дълго. Наситената със скандали и неочаквани политически промени история на Русия от последното десетилетие не даваше шанс на поредния премиер не само да направи нещо реално на своя пост, но дори да успее да навлезе в работата. Освен това всяка смяна на поредния министър-председател, особено в условията на нестабилна икономика, се придружаваше със социални и икономически сътресения.

Постоянните рокади на първите министри и членовете на правителството от епохата на Борис Елцин понякога предизвикваха не само недоумение, но дори насмешки над властта. Егор Гайдар, Виктор Черномирдин, Сергей Кириенко, отново за три седмици Виктор Черномирдин, Евгений Примаков, Сергей Степашин, Владимир Путин преди да стане президент и накрая Михаил Касянов. Единственият "дълголетник" в тази премиерска въртележка беше Черномирдин - от 1992 до 1998 година.

Ще успее ли Касянов да подобри или поне да стигне рекорда на Черномирдин? Още повече, че прогнозите за бързата му оставка започнаха от първите дни на назначаването му на премиерския пост. Наричаха го технически премиер, фигура без каквато и да било самостоятелност. И ако през първата година от своето премиерство Касянов, дошъл от Министерството на финансите, се занимаваше изключително с проблемите на външния дълг на Русия, то през втората година неговата отговорност за състоянието на страната стана абсолютна.

Без резки движения и без шумни изявления Касянов от технически премиер се превърна в самостоятелна и главното - доста влиятелна политическа фигура, което може да бъде окачествено като второто му стратегическо постижение. Самият той очевидно оценява своята самостоятелност много високо - премиерът открито влезе в явен конфликт с Кремъл, отстоявайки собствената си позиция за възможните темпове на икономическия растеж. Въпреки фактически ултимативното желание на президента за по-амбициозни икономически планове на правителството, премиерът категорично възразява срещу какъвто и да било "икономически скок", заявявайки, че в близко време той не е реален.

Колкото и да е парадоксално, но в противопоставянето между Кремъл и Белия дом икономическият елемент не е главният. Подводната, политическата част на този конфликт е много по-сериозна. Както изглежда, ясно очерталата се през последните две години тенденция на засилване на ролята на силовите ведомства в икономиката безпокои премиера много повече от възможното президентско мъмрене. Премиерът не може да не разбира, че в сегашната ситуация рязък скок на руската икономика е възможен само в извънредна ситуация, при която определяща ще стане ролята на силовите ведомства.

Въпреки всичко критиките към правителството на Касянов звучат все по-често. Според определението на редица депутати "това е правителство на стагнацията", чиито постижения се дължат най-вече на високите цени на петрола на световния пазар. Кабинетът е обвиняван и за не особено интензивното осъществяване на структурните реформи, които биха позволили на икономиката на страната да не зависи от световната конюнктура.

По БТА