Правителството показа, че не играе на оцеляване, а смята да изкара цял мандат

Г-н Георгиев, какви са причините са ниския рейтинг на това правителство? То нямаше дори и сто дни да се порадва на сравнително положително обществено мнение, както се случи с предишните правителства.

Има такъв елемент, но и предпоследното правителство много бързо достигна приблизително същите стойности. Там пък имаше свръхочаквания. Това не бива да ни изненадва. Има трайна тенденция през последните 10 години, доверието в такава ключова институция, каквато е правителството, да е на по-ниски стойности, същото се отнася и до парламента. Това се дължи на много фактори като кризата на доверие в институциите като цяло, растеж на антиинституционализма, ниското доверие в партиите, което от своя страна рефлектира върху правителствата, които те или в коалиция формират.

Особеното в случая е сложният кризисен процес, при който бе съставена тази коалиция и на второ място – липсата още в началото на достатъчно ясна и конкретна управленска програма. Ако имаше еднопартийно правителство, каквото и да беше то, управленската програма е превод на политическото действие от предизборната платформа. При положение, че имахме една необичайна коалиция, ясно беше, че ничия предизборна платформа не би могла да се трансформира едно към едно в управленска програма на кабинета и тази неяснота създаваше усещането, че това правителство няма да работи.

Това за мен са основните обяснения, както и наличието на огромен брой неудовлетворени симпатизанти, най-вече на БСП и НДСВ от факта, че се случи точно тази коалиционна формула.

Като че ли ключовите фигури в кабинета не се притесняват от липсата на доверие?

Не се съмнявам, че обществено недоверие щеше да има при всякаква друга формула, но аз не го намирам за ненормално. Още повече правителството не наследи онова, което всички очаквахме, че наследява. Нито излишъкът се оказа излишък, оказаха се задължения. Природните бедствия също нанесоха сериозен удар върху значителен брой от населението, пострадаха цели поминъци и сектори от икономиката.

Стартът на правителството съвпадна с непознато висок ръст на цените на енергоносителите, това от своя страна означава и инфлационен натиск, така наречения от медиите “ценови шок”.  Всяко едно правителство, което иска не само да оцелее, но и да изкара мандата си, трябва да приеме всичко максимално спокойно и да породи в него по-задълбочено мислене от обичайното. Няма лесни решения в подобна ситуация или във всеки случай няма общоприемливи решения.

Така че това спокойствие не бих го нарекъл непукизъм, а по-скоро един опит да се осмисли ситуацията и да се търсят най-верните решения.

Дали тези решения, които се предлагат, са добри, ще разкрие зад крилатата формула “времето ще покаже”. Към този момент не мога да се произнеса еднозначно. Забелязвам някои стъпки като бюджета например, който е един от най-добрите възможни при тази икономическа ситуация. Този бюджет не носи в себе си много от онези най-желани обещания, които се съдържаха в предизборните платформи на ключовите партии в коалицията, но за сметка това леко консервативната му форма, ненасочеността му към популистки решения, силната му рестрикция към някои разходи.

Обещаното съкращаване на държавната администрация лично мен ме прави благосклонно настроен към него. Освен това си мисля, че един такъв рационален бюджет, който не разчита да се хареса на всички, е една косвена заявка за това, че правителството смята да изкара мандата си до края. След като в началото не залагат лесните решения, очевидно не играят играта на оцеляване и разчитат още в началото да си изконсумират негативите, а по-нататък да се заложи на онова, което най-често откриваме в предизборните платформи.

Кои са подводните камъни, които тепърва могат да се появят пред управляващата коалиция?

Подводни камъни има много. Подоводен камък щеше да бъде, ако правителството беше закъсняло редом с бюджета да представи и управленската си програма. Едва сега, като имаме такава програма, може би не в краен вариант, но в достатъчно краен, се появява и самото правителство. То не е просто коалиционно, то няма как да не е и програмно правителство. Едно програмно правителство става същинско правителство, когато на масата си всеки един министър има неговата програма. Ако я нямаше тази програма щеше да ги има симптоми, които се появяваха досега. Всеки министър се изказваше, понякога солово, и разказваше някаква своя лична или ведомствена визия за еди коя си политика – за образованието, доходите, транспорта... Само че едно правителство е силно, когато няма ведомствени политики, а има правителствена политика в областа на образованието, правителствена политика в областа на данъците, доходите и т.н.н. Вече я има тази платформа и след като я има, аз се надявам, че ще спрат соловите акции и ще нарастне екипното говорене.

Как разчитате поведението на НДСВ, което не се въздържа от критики и разграничаване?

Напълно естествено. Възможно е да има известна доза принципиалност в това, може да има и носталгия по предишната ситуация, когато НДСВ бе партията, която притежаваше целия властови ресурс. Аз не мисля, че е заплашено от тези критики коалиционното битие на мнозинството. По-важен е въпросът -  имат ли основание тези критики или нямат?  Това е въпрос, ако щете, на статистика и факти. Доколкото знам, премиерът е наредил да се направи справка за подменените държавни служители. Нека да видим за каква маса случаи се отнася. Ако се окаже, че има “червена метла”, това не е добре за БСП, тъй като тя за разлика от НДСВ има достатъчно богат опит в това да бъде метена от всякакви метли. НДСВ няма такъв опит, сега това им се случва за пръв път и може би заради това реагира по-болезнено от старите партии.

Истината е, че трябва да има промени и че те трябва да основават на принципна, а не партийна формула. Друг е въпросът, че самата формула на споразумението въведе поне на политическо равнище квотния принцип, но не е лошо да има и критики между коалиционните партньори. В случая не само НДСВ критикува, а и БСП, общо взето, достатъчно често чрез свои представители критикува НДСВ с минала дата, тъй като един от големите проблеми пред това правителство бе, че то до голяма степен заради коалиционния си формат бе лишено от правото на инвентаризация. То се лиши от правото си да установи какво всъщност е заварено с всичките му плюсове и минуси.

Силен или слаб премиер изглежда в очите на хората Станишев и може ли да се каже, че Първанов се възприема от хората като лидер на страната?

Ако съдя по изследванията, Станишев доста рязко покачи рейтинга си откакто стана министър-председател. Тук може да се потърси и един рефлекс, ако щете и конформизъм, но при него няма трусове. Правителството на този етап категорично не изглежда като кабинета на Станишев. Много често преди 1-2 години използвахме формулата кабинета “Сакскобургготски” или преди това кабинетите “Костов” и “Виденов”. По самата си коалиционна формула, и това е добре, това няма как да се окаже “кабинета на Сергей Станишев”. Слава Богу и той няма идеята да създава впечатление, че е така. Друг е въпросът, че Станишев ще стане много по-активен като премиер и в публичните си изяви сега, когато има програма.

Вие като че ли не сте съгласен с повечето ви колеги, социолози и политолози, които прогнозират, че след приемането ни в ЕС, ще има предсрочни избори?

Много скептично се отнасям към тази прогноза. Във всеки случай не виждам основания в настоящето или близкото бъдеще, които да ме накарат да мисля, че след евентуалното ни приемане, правителството ще изчерпи своя потенциал. Това, което ме кара да бъде скептичен и по-скоро вярващ, че това правителство ще направи всичко възможно да си изкара мандата е, че и трите съставляващи сили в коалицията направиха доста тежки компромиси със себе си и всеки един понесе определени щети. И ако всеки проявява някаква доза политическа рационалност, те ще разберат, че прекалено много рискуват тяхното съвместно управление да приключи по безславен и предсрочен начин. Единственото, което може да им осигури едни добри позиции при следващите избори, е те да изкарат успешно съвместния си управленски мандат. Всичко останало би било прекалено рисковано, а за някои от тях може да се окаже направо самоубийствено.