Правителството реши да възстанови националното следствие

Правителството днес одобри предложението да се възстанови Националната следствена служба. Кабинетът прие промените в закона за съдебната власт, подготвени от министерството на правосъдието, и ще ги внесе в парламента.

Според промените, Националното следствие ще контролира, разпределя и администрира следствените служби в страната. НСлС ще дава и методически указания на следователите по прилагането на законите, за да се подобри разследването.

Тази промяна в съдебния закон бе "ябълката на раздора" между правосъдното министерство, от една страна, и министерството на вътрешните работи и прокуратурата, от друга.

Министър Георги Петканов нееднократно заяви, че вместо да се възстановява НСлС, част от следователите трябва да преминат към МВР, за да се подобри тяхната работа. Тезата на Петканов бе в съзвучие с тази на главния прокурор Никола Филчев, който искаше останалата част от следствието да премине на подчинение на прокуратурата. Вчера в интервю пред столичен вестник заместникът на Петканов - Тоньо Железчев, отново заявява, че МВР е против създаването на Национална следствена служба. "Следствието работеше много добре, когато беше в МВР. Като вкараш следователи в един кабинет и ги откъснеш от оперативните работници, не се върши никаква работа. Следствието се пашкулира. Ние сме против създаването на НСлС. Сега ще дойдат няколко директори и секретарки и ефектът ще е същият. Кой ще приключи 50 000 дела?...", казва Железчев.

На свое извънредно заседание днес Висшият съдебен съвет разгледа предложените от правосъдното министерство промени. Веднага след това те бяха приети и от Министерския съвет.

Единствено представителите на прокуратурата са възразили срещу възстановяването на националното следствие, съобщи пред журналисти министърът на правосъдието Антон Станков. Като мотив против тази идея Йордан Иванов е посочил, че няма такава практика в Европа.

Станков обаче не уточни какво е било становището на МВР по време на правителственото заседание. От правителствения пресцентър уточниха, че по време на обсъждането от МС не е имало възражения от страна на министрите. Вътрешният министър Георги Петканов дори поздравил колегата си Станков за проекта, казаха от пресслужбата на МС.

Сред промените в закона за съдебната власт са включени още деклариране на имуществото на магистрати, въвеждането на атестации и мандатност за ръководните длъжности в съдебната система. Това са част от антикорупционните мерки в системата, приети от Висшия съдебен съвет и от министрите днес. Предвижда се нова класификация на ранговете и длъжностите и конкурсно начало за назначенията на длъжностите в системата.

Младшите съдии, прокурори и следователи ще бъдат атестирани, преди да получат статут на несменяемост. Според Конституцията той се получава след три години работа в системата, уточни министърът. Специална комисия ще изготвя атестационната оценка три месеца преди получаването на статута, за нея ще се използват и годишните оценки на преките ръководители на младшите магистрати, предвиждат промените. Получаването на негативна атестация ще се приема автоматично като предложение за освобождаване от поста. Атестация ще се прави и при повишаване в ранг. Атестацията ще може да се обжалва, посочи заместник-министърът на правосъдието Марио Димитров.

На днешното си заседание Висшият съдебен съвет подкрепи промените в закона, но и представи някои забележки по текстовете.

ВСС възрази срещу промяната на мандатността на ръководните длъжности. Като мотив висшите магистрати са посочили, че в Конституцията няма изискване съдии, прокурори и следователи да стават несменяеми след 3 прослужени години на дадена длъжност.

Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров се е изказал срещу засилените правомощия на министерството на правосъдието. Според него не е ясно разграничаването на функциите на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, което ограничавало правомощията на ВСС. Григоров имал предвид възможността министърът да дава кадрови предложения и да организира конкурсите за заемане на длъжностите в съдебната система. Има прекалено много намеса на изпълнителната власт в съдебната, заявил Григоров.

Становището на Григоров било подкрепено и от главния прокурор Никола Филчев. Според друг представител на прокуратурата - Димитър Димитров от Върховна касационна прокуратура, се ограничавали и правомощията на прокуратурата.

Точно обратното било мнението на председателя на Върховния административен съд Владислав Славов. Според Славов, изискванията на Европейския съюз са изпълнителната власт да има правомощия по отношение на съдебната власт, затова засилените права на министерството с поправките на закона били в съответствие с европейската практика.

Според министър Антон Станков, проектът разграничава правомощията на министъра на правосъдието от тези на Висшия съдебен съвет. Той каза, че както и досега, министърът на правосъдието няма да има право на глас във ВСС, а само ще го председателства.

Друго възражение на висшите магистрати е, че Националният институт по правосъдието не трябва да бъде към министъра, а към ВСС.

Новост в проекта за промени на съдебния закон е, че се въвежда система за поощрения на магистратите - ще има Съдия на годината, Прокурор и съответно Следовател на годината. Те ще бъдат награждавани с почетен знак на 16 април - Денят на Конституцията и празник на българските юристи, каза министърът на правосъдието Антон Станков.

Охраната по конвоирането на арестанти вече ще бъде отговорност на министерството на правосъдието, а не както досега на МВР, предвиждат още промените в закона. Дейността е пряко свързана с правораздаването, мотивира се министър Станков. По думите му "не е необходимо отговорността да се размива между двете институции и съдът да плаща на МВР, защото така парите на държавата се прехвърлят от единия джоб в другия". "Ние ще си хващаме и ние ще си пускаме арестантите", пошегува се Станков с реплика на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Министърът на вътрешните работи Георги Петканов е обещал да предаде на тази охрана 56 нови арестантски коли, каза Антон Станков.

С промените в закона се въвежда охрана на съдилищата и на магистратите, която също ще се контролира от правосъдието. Целта е по този начин отчасти да се реши въпросът със заплахите срещу съдии. Тепърва ще се правят разчети за числеността на охранителите, уточни Антон Станков.

По думите му, с приетите от правителството промени в закона за съдебната власт се изпълняват седем от препоръките на Европейската комисия към българската съдебна система. Станков уточни, че въпрос на финансови възможности са подобряването на съдебното изпълнение и компютъризацията на съд, прокуратура и следствие, каквито са другите препоръки на еврокомисарите към правораздаването в България.

В съдебната система ще има нова длъжност - съдебен администратор. Тези хора ще движат всички административни въпроси и ще позволят на съдии, прокурори и следователи да вършат само строго специализираната работа, каза министърът.

Министърът на правосъдието се надява депутатите да не бавят закона и промените да влязат в сила най-късно преди началото на лятната ваканция на парламента. Станков добави, че вече е почти готов и проектът за промени в Гражданско-процесуалния кодекс.