Правителството се опитва да върже бюджета с приходи от акцизи и патентния данък

Днес правителството се събра извънредно, за да обсъди програмата за управление. Вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев бе натоварен с подготовката на програмата. Миналата седмица той каза, че е готов и че документът бил 70 страници.

Основният проблем пред програмата е как да се спазят предварителните обещания за незабавно и несимволично повишение в доходите и намаление на данъците, като едновременно с това се осигурят достатъчно приходи, за да се спази и другото обещание от предизборната програма на НДСВ - за нулев бюджетен дефицит. Наскоро ръководителят на мисията на МВФ за България Джералд Шиф изрази загриженост по повод първите обявени от кабинета мерки в контекста на необходимостта да се осигури стабилен бюджет на страната.

Проблемът

Обявените в обръщението на Симеон Сакскобургготски данъчни реформи на практика поставиха под въпрос връзването на бюджета за 2002 година. Затова и с наближаването на датата 11 септември, когато се очаква у нас да пристигне мисията на МВФ, в министерството на финансите все по-усилено търсят начини за допълнителни приходи. Те трябва да покрият дефицита от 500 млн.лв., който идва от новата политика на правителството.

Става въпрос за намаляването на ставките по данък общ доход и премахване на данък печалба при реинвестиране.

Ден след обръщението на премиера финансовият министър Милен Велчев обясни, че липсващите 500 млн.лв. ще дойдат от икономии при съкращения в държавната администрация, намаляване на капиталовите разходи и преструктуриране на други разходи на държавния бюджет, както и значително по- високи постъпления от мита и акцизи и по-добра събираемост на данъци.

Предвид факта, че числеността на цялата държавната администрация е малко над 30 000 души, каквито и да е мерки по нейното съкращение и намаляване на капиталовите разходи едва ли ще спести достатъчно средства. Самият министър заяви, че не разчита изключително много точно на тази мярка. При преструктурирането на наречените от Велчев "други разходи" на бюджета почти сигурно е, че ще бъде орязана, а може би и съкратена допълнителната инвестиционна програма на предишното правителство. Тя обаче надхвърляше малко над 100 млн. лв. и отново не се явява достатъчен източник, за да се занули бюджета.

Акцизите и патентът - нож с две остриета

Явно затова във финансовото министерство са решили да осигурят по-високи приходи от акцизи и от патентен данък. На пръв поглед те са най-лесни за събиране, защото са твърди ставки, подлежат на сравнително лесен контрол и няма много възможности за счетоводни операции, с които да бъдат прикрити.

Акцизът се дължи за група стоки, които се използват от голяма част от населението - горива, кафе, цигари и алкохол. Процеса на преговори за присъединяване към Европейският съюз изисква да повишим акцизите си до нивата им в еврозоната.

В България акцизите са между 30 и 50 процента по-ниски от тези в страните на Евросъюза. В ЕС за цигарите има общ акциз от 57% върху цената. За сравнение у нас цигарите с филтър се облагат с акциз от 35%, а тези без филтър - със 17 процента.

При алкохола акцизът се начислява на хектолитър. В България тарифата за твърдите алкохоли е 179 евро, докато в страните от ЕС същият акциз е 550 евро.

Проблемът е с каква стъпка да се повишат акцизите, защото рязкото им увеличаване, особено тези на горивата, ще доведе до повишаване и на инфлацията. Друг негатив е, че колкото по-високи са акцизите, толкова повече търговци ще се стараят да се укрият от тяхното плащане. Мисията на фонда едва ли ще повярва само на изявленията на новия шеф на митниците Емил Димитров, че само за месеци контролът по границите коренно ще се подобри.

По същия начин стоят нещата и с патентните данъци, които са в твърди, определени със закон размери и се дължат от малки собственици на магазини, таксиметрови шофьори, занаятчии, хотелиери и т.н. Както и при акциза, патентният данък има предимството, че може да се контролира сравнително лесно, тъй като търговците подлежат на проверка за размера на техния бизнес. Например винаги може да се засече колко легла има в един малък хотел, според чиято бройка се определя размера на данъка.

Едно от условията да се плаща патентен данък е липсата на регистрация по ДДС. Но при евентуално по-рязко увеличение на данъка вероятно част от фирмите с по-високи обороти, например агенциите за недвижими имоти, ще предпочетат да се регистрират по ДДС и да плащат не патентен данък, а данък печалба. Както е известно, правителството предвижда печалбата да не се облага при реинвестиране. Логично е, че ще настане масов процес на реинвестиции, особено ако кабинетът предварително не зададе в закон възможностите, и държавата няма да получи нито патентен данък, нито данък печалба.

В очакване на МВФ

Притеснителното е, че две седмици преди началото на мисията на МВФ все още няма яснота за макрорамката на бюджет 2002. Сигурно е обаче, че мисията начело с Джералд Шиф ще пристигне с готови сметки, които едва ли ще позволяват замислените от правителството реформи.

При опознавателното си посещение малко след като кабинетът бе съставен, Шиф даде да се разбере, че е възможно да се правят всякакви промени, но бюджетният дефицит не трябва да надхвърля поддържания от предишното правителство 1,5% от БВП. За съжаление, желанието на кабинета да се подкрепи бизнеса чрез по-ниски данъчни ставки върху доходите и печалбата съвпадат с началото на рецесия в икономиките на САЩ и Западна Европа. Тя неминуемо ще се отрази и на нашата страна зарази зависимостта на външнотърговския ни обмен от ЕС, като ще намали ръста на брутния вътрешен продукт. Това още повече намалява възможностите за маневриране на правителството.

Нищо чудно след тежки преговори с МВФ не само нулевият бюджетен дефицит, но и "революционната данъчна реформа" да останат за по-добри дни. Поради факта, че фондът все още е нужен на България - не само като източник на кредитиране за плащанията по външния дълг, но и като гарант пред очакваните сериозни чужди инвеститори при приватизацията на държавните монополи.