Правителството вече може да не пита парламента за пращане на войски в чужди мисии

Година и половина след присъединяването на България към НАТО бе гласуван закон, който позволява на правителството и министъра на отбраната самостоятелно, без санкцията на Народното събрание, да решават изпращането на български войски зад граница, както и да допускат преминаването и пребиваването на съюзнически и чужди войски в страната.

В сряда парламентът прие на второ четене два аналогични закона, внесени от Министерския съвет – за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на България и за преминаването и пребиваването на съюзнически и чужди въоръжени сили на територията на страната.

След влизането на закона в сила парламентът ще се занимава само с изпращането на войници или преминаването на чужди или съюзнически въоръжение сили,  когато става дума за дейности с политико-военен характер.

Още първият закон – за изпращането на български войници без санкцията на парламента – предизвика острата реакция на депутатите от Атака. В последствие те напуснаха залата и не участваха в обсъждането и гласуването на проектите, тъй като според тях те нарушават конституцията.

Асен Агов от ДСБ възрази, че текстът е напълно съобразен с конституцията, защото МС и министърът на отбраната ще дават разрешение само за войски, които няма да участват в дейности с политико-военен характер. Екатерина Михайлова посочи, че според решение на Конституционния съд (КС) от 2003 г. не е необходима санкция на парламента, когато изпращането на български войски е в изпълнение на съюзнически задължения.

Председателят на комисията по отбрана Ангел Найденов от Коалиция за България припомни, че има четири решения на КС - от 1994 г., 1995 г., 1999 г. и 2003 г.,- които третират въпросите за компетентните органи за даване на разрешение и за понятията "съюзнически войски", "задължения", "чужди войски", както и какъв режим да се използва. Въз основа на тези решения на КС вече има приети промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Закона за гражданското въздухоплаване и в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България, посочи Найденов.

Той отбеляза, че в законопроекта е запазено правото и изричната компетентност на парламента да дава разрешение в случаите от военно-политически характер, така и да контролира институциите, на които се дават права.

С двата закона депутатите решиха да прехвърлят на Министерския съвет правото да изпраща български войски или да допуска на наша територия  преминаване или пребиваване чужди войски, когато това е за изпълнение на съюзнически задължения, за участие в хуманитарни мисии или за участие в различни дейности без военно- политически характер.

Същевременно министърът на отбраната вече ще има правото да изпраща до 300 кадрови военни със или без техника и без оръжие и до 3 военни въздухоплавателни средства или един кораб тип “Фрегата” с екипаж за невоенни мисии.

По отношение на пребиваването или преминаването на чужди военни, министърът ще може сам да разрешава преминаването на до 500 души при мисии с невоенен характер, пребиваването на до 400 души, до 15 въздухоплавателни средства и до 10 военни кораба без ядрени военни установки на борда.

Това е повече от нашия флот, възкликна впечатлен председателстващият тази част на пленарното заседание Любен Корнезов от БСП, като призна пред народните представители, че името и съдържанието на закона не му харесват.

С разширяването на правомощията на правителството и министъра на отбраната, народните представители решиха още, че те трябва незабавно да уведомят за своите решения Народното събрание и президента.

Когато става дума за пребиваване или преминаване на чужди или съюзнически войски, уведомени трябва да са още министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта.

Депутатите решиха още, че ако няма предварително писмено съгласие, кадровите военни ще пребивават на мисии в чужбина не по-дълго от 6 месеца, след които задължително трябва да имат 6 месеца почивка.