Православните южни славяни в обща държава?!

Вестник "Нова Македония" помества днес на челно място обширен текст от анонимен автор, в който се обосновава необходимостта от промяна на границите на Балканите и създаване на нова "православна федерация". Статията напомня предложението, поместено през есента на 2001 г. в същия вестник, за доброволна размяна на територии и население между Македония и Албания като начин за решаване на въоръжения конфликт в страната.

Трайно и подходящо решение може да се намери и да се приложи отчасти и благодарение на сегашния конфликт. Доколкото силите на НАТО и на Руската федерация са искрени в желанието си за мир и стабилност и са готови да поемат върху себе си тежката задача за реконструкция, мирът може би ще завладее в Югоизточна Европа.

Онова, което първо трябва да се направи, е риториката да бъде успокоена от всички страни. Думи като "геноцид" и "унищожение" се използваха твърде безразборно, разпалвайки страстите и пречейки на политиците да гледат на нещата спокойно и рационално. Второто, което особено се отнася за американските политици, е да се опитат да престанат с налагането на американската представа за расова хармония, която дори и в толерантното и мултиетническо общество, каквото представляват сега САЩ, е трудно постижима - какво да се каже за останалата част на света. Принудата радикализираните групи население да живеят заедно, не по своя воля, е "рецепта за катастрофа". От друга страна, независимо че за известен период това може да бъде болезнено, размяната на население между Гърция и Турция през 20-те години от миналия век и реорганизацията на демографските карти на Полша и Чешката република след Втората световна война помогнаха за поставянето на основите на стабилност и просперитет. Факт е, че има мултиетнически огнища в бивша Югославия, които съществуват в условията на хармония и мир. Сараево е един такъв пример. Също така можем да посочим и космополитната атмосфера на Белград, където албанците, унгарците, ромите, както и голям брой хървати и мюсюлмански босненци допълват мултиетническата картина на сръбската столица. Тези региони не бива да се разграждат, но същевременно е наивно да се вярва, че те безболезнено и безпроблемно отново могат да бъдат пресътворени в целия регион.

Предложението е следното:

I. Косово трябва да се раздели, при което Северно Косово, особено историческите паметници, да останат в ръцете на сърбите. Южно Косово трябва да бъде отстъпено като албански регион. Регионите от северозападната част на Македония, които представляват ядрото на албанската общност в тази държава, също така трябва да се включат в рамките на албанския регион.

II. Международната общност трябва да предостави финансови средства, необходими за осигуряването на окончателното заселване на всички бежанци в Сърбия и Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, вместо да настоява те да останат в лагерите заради евентуалното им завръщане в техните първоначални домове.

III. "Босненският експеримент" трябва да бъде приключен, за да могат частите на ЕСФОР да се оттеглят. С незначителни промени Босна трябва да бъде разделена по протежение на сегашните линии на Дейтънския мирен договор, за да се даде възможност на сръбските региони да възстановят безпроблемно комуникациите си.

IV. С цел осигуряване на стабилността, трябва да се създадат нови държави. Рационално е да се очаква, че хърватската част от Босна ще бъде абсорбирана в "исконна" Хърватия, а мюсюлманската част от Босна да се федерализира към Хърватия. Южно Косово и северозападната част на Македония ще се присъединят към Албания. Чрез съответното преселване на бежанците по този начин очертаването на границите ще стане постоянно и непроменливо.

V. Остатъкът от Република Македония не бива да се остави във вакуум. Едно от първоначалните предложения за Югославия беше идеята, че православните южни славяни трябва да се обединят.

Поради това трябва да бъде създадена нова държава, федерация, в която ще влизат Сърбия, Черна гора, остатъкът от Македония и България.

Съществуват много предимства за осъществяване на една такава нова държава. Една от тях са транзитните връзки от Черно до Адриатическо море, както за нефтопроводите, така и за товарния транспорт. Независимо от силните противоречия между различните нации, които трябва да съставят тази федерация, онези, които мислят трезво, доколкото са готови да проучат това предложение, могат да стигнат до заключението, че много повече са нещата, които свързват всички тези народи, отколкото тези, които ги разделят. Федералната система ще попречи на абсорбирането или денационализацията на която и да е отделна група. Всеки регион може да запази своята собствена православна йерархия и идентичност, като същевременно ще сътрудничи за помиряването (вероятно чрез високопоставен църковен съвет, който ще обхваща сръбските и българската патриаршии, митрополията на Македония и митрополията на Черна гора, доколкото бъде формирана отделна черногорска църква).

Езикът винаги е бил "ябълката на раздора", но всеки местен език ще добие официален статут. Всички четири региона също така ще споделят общото староцърковнославянско литературно наследство, което може да се използва като мост за създаване на официален език (нещо подобно на съюз между Италия, Франция, Испания и Португалия с въвеждането на латинския като официален бюрократичен и легален език).

Такава формация впоследствие може да се развие чрез създаването на балкански икономически и политически съюз с Румъния и Гърция (и двете неславянски държави, но с обща православна вяра и култура), които да бъдат включени в съюза за баланс на участващите членки. С оглед на това, че и НАТО, и ЕС са твърдо решени да спрат експанзията си на границите на Унгария и Чешката република, Балканите не могат да бъдат оставени в политически вакуум.

Също така, по мое убеждение стигнахме да прелом. Краят на 80-те и началото на 90-те години бяха период на дезинтеграция, на провал на големи тоталитарни федерации. Сега реинтеграцията е главният лозунг с оглед на това, че хората станаха свидетели на деструктивното влияние, които имаше прекъсването на взаимните политически и икономически връзки.

Федерациите дават възможност за запазване на местната идентичност, в чиито рамки е възможна силна икономика. Новата балканска федерация осигурява нова база за стабилност, нещо, което руската дипломация направи очевидно още преди век чрез очертаването на границите на славянската супердържава ("Велика България") в Санстефанския мирен договор. Осигуряването на общо икономическо пространство на Балканите, особено ако бъде сключен икономически съюз с Гърция и Румъния, също в голяма степен ще допринесе за всеобщия просперитет на региона.

VI. Създаването на Балканско "равновесие на силите". Православната балканска федерация, свързана с Гърция и Русия, ще стане баланс на хърватско-мюсюлманската федерация, свързана с Централна Европа и на албанско-турската Антанта. Това ще спомогне за балансиране на напрежението в рамките на Северноатлантическия алианс между Гърция и Турция, а освен това ще се възстанови балансът между Русия и Запада. Половинчатите мерки и временните решения сега са контрапродуктивни за Балканите. Рано или късно Западът ще се умори от ролята, която сам си възложи в Босна и в Косово - на постоянен пазач и надзирател.

Фрагментарните и нефункционални планове, за чието прилагане са необходими хиляди чуждестранни сили, не могат да бъдат крайно решение. Единствено дългосрочният подход може да постигне очакваното траен статус.

Дали всичко това е фантазия? За съжаление този сценарий не е толкова непостижим, колкото изглежда на пръв поглед. Това е един от възможните изходи за политиката, която днес води американското правителство.

Да се твърди, че това е обикновено продължение на вековната враждебност на Запада към православния свят, е твърде елементарно, макар че не може да се оспори, че сред мнозина американци съществуват антиправославни предразсъдъци и многогодишно демонизиране първоначално на руснаците, а след това и на сърбите, което взето заедно, имаше своето влияние. Освен това мнозина изтъкнати американци с православна вяра се двоумяха да говорят от името на своите едноверци, предпочитайки да не предизвикват проблеми. Поради това малко усилия са направени, за да се докаже на американското общество като цяло, защо подобна политика е проблематична и то не само за православния свят, но също така представлява и голяма опасност за благосъстоянието на САЩ.

Доколкото традиционният византийско-православен свят представлява цивилизация, нещо като мост между ислямския Изток и латинския Запад, тогава важно е този граничен регион на света да не бъде игнориран или подчинен. Големите протести против операциите на НАТО в Югославия, изразени от политици, културни дейци и духовни лидери от Москва до Атина и Александрия, демонстрират обсега и дълбочината на тази "византийска" общност.

Ако тя остане перманентно неприятелски настроена спрямо Запада и особено спрямо САЩ, които са против нейните интереси и самото ѝ съществуване, съществува реална опасност семето на нова студена война между Изтока и Запада да бъде посято. Нова перманентна антизападна ос, която обхваща двете главни сили Русия и Китай, като към това бъдат присъединени и държавите от източното Средиземноморие, не е в интерес на Америка.

По БТА