Преди и Народната милиция обвиняваше съда, че не работи

Моля ви да коментирате, г-н Ненков, т. нар. мащабна акция срещу рецидивистите, която е обект на медиите в тези дни и до каква степен следващото стъпало (съдилищата - бел. ред.) действително е поставено на сериозно изпитание? Какво ще се случи с тези хора, имате ли някакви възражения като съдия? Какво може да наречете повече за тази акция, която минава действително в рубриката "Показност". От друга страна, като че ли по отношение на престъпността винаги е играел някакъв мощен психологически лост на сплашването, на страха?

Да, акцията видимо е показна и е изключително популярна. Всеки гражданин, включително и мои близки хора, които нямат представа отвътре как стоят нещата, биха ръкопляскали, защото всеки, както и моето семейство, сме ставали жертва, всеки гражданин друг е ставал жертва на битовата престъпност. В края на краищата от акцията са засегнати предимно автори на битови престъпления, т.е. определени форми на насилие, кражби, грабежи и т.н., хората от това страдат ежедневно и ежечасно.

Акцията обаче според мен говори твърде лошо за органите, които трябва да разследват престъпленията и да внасят обвиненията в съда. За да бъде едно обвиняемо лице задържано, трябва да са на лице три условия. Първо, или трябва да има някакви доказателства, обосноваващи подозрението, че е извършил престъплението, за което е обвинен, или има опасност да се укрие и извърши друго престъпление. Да предположим, че някои лица са били привлечени като обвиняеми, защото е имало доказателства и обосновано подозрение, че са извършили престъпление. Както е видно, на тях не им е определена най-тежката мярка, която е задържане под стража. Делата обаче, обвиненията, не се внасят в съда. Да кажем, в хода на разследването, ако това лице извърши престъпление, естествено възниква опасността той да върши и други престъпления или ако се укрие, или ако не се яви на призовка от разследващия орган, смени адреса си. Но това става, разбирате ли, ежедневно и ежечасно. Значи всеки ден трябва да се внасят, много по-добре е, по 10 искания за задържане на лица, отколкото в един ден да се задържат 180 лица. Това означава, че прокуратурата и съответно разследващите органи, дали от полицията или следствието, не са си вършили работата ежедневно. И затова за мен съществува подозрението, че с акцията повече се цели придобиване на евтина популярност. Но не бих искал да съветвам моите колеги, че това, рейтингите, са нещо много опасно и не смятам, че ще даде резултат, защото борбата с престъпността за тях трябва да бъде ежедневна и ежечасна.

Сега, големият проблем на съдебната система не е, че лицата, за които има данни, че извършват престъпления, не са задържани, защото това не е целта на наказателния процес, а затова, че делата срещу тях не приключват. Ако прокуратурата иска да постави съда до стената, и то срещу погледа на обществото, начинът е да се внесат обвиненията в съда, а не да се иска задържане на лица.

Така ли казвате вие - че напоследък съдът е поставен до стената?

Съдът е лесен грешник. Той обикновено не бива да коментира своите актове. В държавите с напреднала демократична култура, когато съдът не уважи едно искане на обвинението, виновно е обвинението, че не си е събрало достатъчно доказателства, а не е виновен съдът. При нас обаче очевидното намерение е да се сложи съдът до стената и ако сега от тези 180 предложения за задържане не бъдат уважени една голяма част, а те може би няма да бъдат уважени или поради липса на доказателства, или просто защото тези лица, обвиняемите, не са се отклонили от задълженията си по мярката за неотклонение. Естествено, някои от тях могат да бъдат уважени, но ще се спекулира с тази част от тях, като няма да бъдат уважени. Аз това съм го чувал. Последните 15 години съм в системата на наказателното правораздаване, още Народната милиция някога поставяше въпроса, че те работят, а съдът не работи. След това полицията, следствието, прокуратурата. Те казват: "ние вършим всичко, съдът е лош, съдът постановява оправдателни присъди или съдът пуска задържаните лица". Съдът просто изпълнява закона такъв, какъвто е, и това е, смятам, в интерес на обществото.

А може ли да назовете къде е порокът? Тези рейтинги, измамното чувство за появата на "новия герой" са свързани с незадоволеното чувство за справедливост на обществото, което страда, натоварено действително от много грешници. Къде е порокът?

И моето чувство за справедливост често е увредено и аз живея с притесненията на всеки български гражданин, защото и аз ходя по улиците и виждам какво става. Знам какво става в обществото. Сега, що се отнася до съдебната система във вида, в който е, според мен проблемите могат да се решат както на законодателно ниво, така и на организационно ниво. Първо, смятам, че е изключително формализирано досъдебното производство и това е много стар пропуск, т.е. останал от тоталитарно време - акцентът на наказателния процес е върху досъдебното производство. Вместо то да е бързо, ефективно, делата бързо да влизат в съда и бързо да приключват, там е основната слабост - формално, тромаво, бавно, неефективно, с много кадрови проблеми както сред дознателите, така и следователи, така и сред прокурорите, така и сред съдиите. Ние имаме все още непросветени хора, които се занимават с тази работа, липсва и обществена нетърпимост към престъпността, до известна степен това също бих казал, че съществува, защото много често хората са склонни да осъждат престъпността като цяло, но самите те понякога са склонни да приемат закононарушенията като част от нашия живот.

Обществото осъжда като цяло корупцията на политиците, но те не съумяват да получат никаква мярка, която да ги направи справедливо наказани.

Аз като съдия мога да кажа, че разглеждам това, което е дошло при мен, и моите дела са приключени и не се срамувам от нито един свой съдебен акт. Не мога да нося отговорност за това как прокуратура, следствие и т.н. си вършат работата.

А какво мислите за обвинението и неговите списъци, кратко казано?

За мен това е абсолютно пълна безсмислица с цел да се манипулира общественото мнение.

Г-н Ненков, вие как коментирате точките от тази декларация, споделяте ли ги? Доколкото това е въпрос на един много особен нюанс, ако няма напрежение, кой го създава, извинете?

Аз сега се запознах с декларацията и в общи линии нещата, които са записани в нея, са верни. Но аз съм принципен противник на декларативността. Смятам, че е крайно време ние да си вършим работата и да чакаме обществото да ни оцени, след като си вършим ежедневно и ежечасно работата.

Тогава кой има проблем с несъвършенствата на съдебната система... Има проблем, на първо място, всяко ново правителство.

Това е така и аз смятам, че в годините, в които се извършва този дълъг преход, всяко правителство като че без изключение се стремеше малко или много да завоюва някакви позиции в съдебната власт, вместо действително да предприеме сериозни мерки, имам предвид законодателни и организационни по нейното стабилизиране. В края на краищата, аз и друг път съм го казвал, тъжно е, че много често представителите на законодателната и изпълнителната власт се интересуват повече от това да има послушни магистрати, отколкото независими магистрати, които си вършат ежедневно работата.

Може ли да кажем, че фиаското на почти всяко правителство е свързано с неумението да се справи с престъпността и че това се възприема като синоним на безсилната държава?

Да, тук проблемът може би е и конституционен. Ние говорим за съдебна власт, но две от структурите в тази власт са пряко обвързани с борбата с престъпността и аз като гражданин искам и очаквам от тях да си свършат своята работа. Това са прокуратурата и следствието. Те се занимават с разследването на извършените престъпления и предаването на съд на виновните лица.

Тук трябва да включим и МВР...

Естествено, че МВР, най-вече битовата престъпност, по-леката престъпност се разследва от МВР, но те, разбирате ли, те са в различни системи. В съдебната система формално по конституция със статут на магистрати са и прокурорите и следователите, но там са поставени и съдиите, които в края на краищата би трябвало да бъдат безпристрастни арбитри, ако претендираме, че ние сме правова държава. И в края на краищата съдебната система е уязвима именно затова, защото отделни две нейни структури са ангажирани с борбата с престъпността. Съдът не е ангажиран с борбата с престъпността. Съдът решава спорове и най-вече бди за спазването на законността. Ако той действа по импулс само защото е поставен под напрежение, дали по силата на общественото мнение в определен момент или по силата на показни акции от представителите на изпълнителната власт или други звена на съдебната власт, ако той действа под натиск, той няма просто да бъде съд, защото няма да бъде безпристрастен арбитър. Независимият съд е необходим на обществото, той не е необходим на самия съдия.

Интервюто на Лили Маринкова със съдия Румен Ненков е излъчено по БНР