Предизборната програма на Шрьодер - повече за миналото, отколкото за бъдещето

Няма съмнение, че е прекалено да очакваме толкова бърза реакция, но въпреки това има малко признаци германският канцлер Герхард Шрьодер да си е взел поука от френските президентски избори в неделя. Когато вчера той обяви предизборната програма на Социалдемократическата партия, в нея нямаше изненади. В документа се говори повече за постиженията от миналото, отколкото за идеите за бъдещето. Това едва ли е програма, която може да впечатли един скептичен електорат.

Пред Шрьодер предстои тежка предизборна битка срещу Едмунд Щойбер, консервативния баварски премиер. Канцлерът разчита, че икономическото възстановяване ще му спечели още един мандат. То обаче върви бавно. Водещи германски институти прогнозират 0,9 процента растеж на брутния вътрешен продукт тази година, а безработицата си остава над критичното равнище от четири милиона и доста над равнището от 3,5 милиона души, до което Шрьодер обеща да я намали, когато преди четири години дойде на власт. Сега той спешно се нуждае от нови убедителни аргументи.

Социалдемократите един път вече бяха наказани - на изборите в провинция Саксония-Анхалт в неделя, когато останаха едва трети след християндемократите и бившите комунисти от Партията на демократичния социализъм. Избирателите в провинцията са особено уязвими, те пострадаха от икономическия колапс в Източна Германия и дори 12-те предизборни посещения на канцлера не успяха да обърнат нещата в негова полза. Той се тревожеше, и с право.

Предизборната програма на Шрьодер най-безочливо цели да привлече избирателите от политическия център. Лозунгът ѝ - "Обновление и солидарност" - е обещание да се продължи с икономическите реформи, без да се обръща гръб на социалните програми. Здравеопазването и образованието остават приоритет, особено след като в последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие германските училища получиха лоша оценка.

Въпреки това изглежда, че Социалдемократическата партия вече е изчерпала идеите си за реформи. Тя не може да предложи нищо ново, за да направи по-ефективни пазарите на труда - ключова крачка към намаляване на безработицата. Плановете за увеличаване на средствата за социални плащания са несъвместими с обещанието на правителството до 2004 г. да балансира държавния бюджет, както изисква пактът за стабилност в еврозоната.

Проблемът на Шрьодер е, че той не може да се заеме с реформа на пазара на труда, защото разчита на подкрепата на синдикатите. Те обаче не му отвръщат с никаква услуга.

Решението на ИГ Метал, мощния синдикат в машиностроителния отрасъл, да обяви стачка в подкрепа на 6,5-процентно увеличение на заплатите се оказа двойно неефективен. То изпрати негативен сигнал за готовността на германските работници да се приспособят към бавен икономически растеж. А сега всяко споразумение за увеличаване на заплатите над 3,6 процента /за което миналата седмица се договориха работниците в химическата промишленост/ ще накара останалите да подновят претенциите си.

Щойбер със сигурност ще се възползва от объркването на канцлера и ще се опита да покаже, че може да състави по-компетентно правителство в центъра. Шрьодер трябва бързо да си извади поуки от неуспеха на Лионел Жоспен във Франция. Бавният прогрес в икономическите реформи, съчетан с орязване на средствата за социални програми, е рецепта за икономическа стагнация. Шрьодер има нужда от нови идеи до септември.

По БТА