Предизвикателствата пред оранжевата революция

Победата на Виктор Юшченко на украинските президентски избори е добре дошъл триумф за демокрацията в един объркан свят.

Днес, когато светът е изправен пред безпрецедентното предизвикателство на терористи фундаменталисти, има защо да честваме мирното сваляне на един авторитарен режим с демократични средства. Така както антикомунистическите протести от 1989 г. издигнаха знамената на свободата от Елба до Буг (река в Украйна, Беларус и Полша), така оранжевата революция ги развя над евразийските степи.

Събитията в Украйна показват, че нито историята, нито географията осъждат даден народ на живот без демокрация. След десетилетия на репресии, мнозина украинци бяха започнали да вярват, че са твърде пасивни да се бунтуват срещу едно подтисническо правителство. Имаше също и дълбоко вкорененият страх от големия руски брат, който подкрепяше съперника на Юшченко, министър-председателя Виктор Янукович. Народната воля разруши този мит. Както Юшченко каза по-рано вчера: " Четиринадесет години сме били независими (от Русия). Днес станахме свободни".

Примерът на Украйна може би не е лесно приложим в другите страни на бившия Съветски съюз. Режимът на президента Леонид Кучма бе белязан от мащабни злоупотреби с власт, но в никакъв случай не бе най-лошият постсъветски режим. Кучма загуби най-вече защото никога не успя да установи пълен контрол, дори и върху най-близкото си обкръжение. Липсваше обединяваща идеология, имаше само личен интерес. Появата на Юшченко като харизматичен лидер бе от ключово значение за привличане на сподвижници, включително напуснали лагера на Кучма висши съветници.

Доста по-различно е положението в Русия, където президентът Путин обедини по-голямата част от политическия елит с помощта на все по-твърда националистическа идеология. Така че онези, които се надяват, че оранжевата революция може да даде тласък на истинската демокрация в Русия, може дълго да почакат. Но поне вече имаме прецедент.

И все пак, едно е да спечелиш избори, и съвсем друго да укрепиш победата. Виктор Юшченко разпали толкова големи надежди, че известно разочарование е неизбежно. Новият президент трябва сега да се съсредоточи върху своите приоритети.

На първо място, той трябва да се опита да преодолее политическото разделение между централните и западни части на Украйна, които го подкрепяха, и източните и южните, които застанаха зад Виктор Янукович. Неуспелият министър-председател спечели 44 процента от гласовете, което отразява истинска подкрепа, нещо, което Юшченко не може да пренебрегне. И макар страховете от сепаратизъм да са преувеличени, има опасност Янукович заедно със съюзниците си да се опита да управлява своя богат Донбаски регион като частно феодално владение.

След това Юшченко трябва да се справи разумно с наследството на управлението на Кучма. Виновните за тежки престъпления трябва да бъдат изправени на съд, а големите финансови нарушения трябва да се оправят - по-специално непрозрачната приватизация на Криворижсталския стоманодобивен завод. Но не трябва да се допуска лов на вещици: опитът от други бивши комунистически страни показва, че мнозина запазват придобитите по нечестен начин печалби - което е неприятно, но е за предпочитане пред дебилните спорове за миналото. Вместо това Юшченко би трябвало бързо да приложи планираните икономически реформи, за да ограничи възможностите за корупция в бъдеще.

Юшченко непрекъснато призовава към добри отношения с Москва. Това ще е трудно: рупорите на Кремъл представиха избрания президент като подставено лице на Запада и някои от сподвижниците на Юшченко обвиниха Русия в участие в отравянето, което обезобрази лицето му. Въпреки това, Путин неотдавна се изказа положително за Юшченко. Предвид широките икономически и социални връзки между двете страни, установяването на здрави делови отношения е от значение, но те трябва да се основават на истинско зачитане на независимостта на Украйна.

Намеренията на Юшченко по отношение на Запада са ясни. Той иска интеграция, най-вече по-тесни връзки с Европейския съюз, включително, в дългосрочна перспектива, и членство. Европейският съюз се бори да абсорбира 10 нови страни членки, очаква да приеме България и Румъния през 2007 г., да започне преговори за присъединяване с Турция догодина и Брюксел няма избор, освен да отговори предпазливо. Но той трябва да направи всичко възможно да развие търговията и инвестициите и да облекчи визовия режим.

Увеличаването на помощта само по себе си няма да бъде достатъчно. Украйна има пари. Онова, от което се нуждае, са истински приятели в демократичния свят.

По БТА