Предлаганите инвестиции за БТК са на санитарния минимум

Г-н Славински, как ще коментирате цифрите в подадените вчера окончателни оферти за БТК?

Ако говорим откровено, очаквах по-високи цифри. Но в края на краищата станалото, станало. Това са оферираните цени.

Преди вас говори министър Пламен Петров, който каза, че правителството има резервен вариант в случай, че тази сделка не се състои. Според вас ще се стигне ли до такъв вариант?

Зависи от преговарящите дали ще се стигне или не, зависи от много неща, които не са видими и не се включват в обявените вчера три-четири цифри. Тъй като нямам информация, много е трудно да прогнозирам. Но няма да е хубаво, ако не се стигне до сделка. Сделка трябва да има. Трябва по-бързо да започне приватизацията.

Това, което ми прави най-недобро впечатление, са инвестициите. Те са крайно недостатъчни за следващите пет години. В тях по някакъв начин прозира най-песимистичният ни вариант за развитие, липсва оптимизъм. От друга страна, трябва да си направим сметката, че като искаме да привлечем сериозен купувач, т.е. утвърден инвестиционен фонд, трябва веднага да му признаем правото и той да си търси финансовите изгоди от тази инвестиция.

В този смисъл вие подкрепяте ли мнението на Гроздан Караджов, един от бившите директори на БТК, че политически критерии са определящите при тази сделка, а не икономически?

Донякъде. И двата критерия трябва да съществуват. Въпросът е, че колкото повече се коментира предприятие като БТК, което е свързано с инфраструктурата и чието влияние върху икономиката е голямо, толкова трябва да има и повече политически елемент, а не само чисто икономически и финансов, т.е. колко ще прибере хазната.

В този смисъл трябва ли да бъде определяща цената, какъвто е случаят, при положение, че това е един цял отрасъл в икономиката ни, а не просто една компания?

Затова и аз започнах с инвестициите. Това е важното, това е, което ще гарантира развитието, това е, което ще гарантира изпълняването на критериите ни за присъединяване, това е, което ще помогне на останалата част от икономиката да се развива по-бързо, да има условията за по-бързо развитие. Т.е. тук стойността на сделката не е само в цената. Пак повтарям, предложените инвестиции са на санитарния минимум и считам, че ако инвеститорите искат да реализират една хубава сделка след 7-8 години, а техният интерес е да продадат тези акции, надявам се на борса, те би трябвало сами да разберат, че трябва да инвестират повече.

Смятате ли, че тези цифри, които бяха обявени вчера от офертите, са повлияни от факта, че все още не е приет законът за далекосъобщенията и инвеститорите не са сигурни за условията, в които ще работят?

Аз ще направя един паралел с предишния опит за приватизация. Тогава неизвестните бяха много. Ние бяхме точно в момента, в който започвахме преговорите с ЕС. Сега нещата са изключително по-ясни. Първо, секторната ни политика е отразила и би трябвало да е отразила последните изменения в т.нар. акикомюнитер, имаме действащ закон, имаме европейски директиви, имаме нови директиви, които се появиха в началото на тази година и ще влязат в сила средата или есента на следващата. Имаме документа, по който е затворена глава 19. Така че от нормативна гледна точка не би трябвало да се очакват някакви драматични изменения или по-точно казано, измененията ще бъдат в синхрон с европейските тенденции. Това, което се случва в Европейския съюз, би трябвало да се случва и тук.

Смятам, че в останалото време има място за още преговори и да се търси по-успешен вариант.

Публикуваме със съкращения интервюто, излъчено по Дарик радио