Предлагат се и помощи за охлаждане за енергийно уязвимите

В момента в България енеригйно бедните получават помощи за отопление през зимата, но държавата трябва да помисли и да започни да ги подпомага и през лятото за охлаждане, тъй като горещините създават все по-големи проблеми и вече постигането на т.нар. топлинен комфорт е необходимост не само в студените месеци на годината. Страната ни обаче не само няма никакви политики в тази посока, но и не залага такива в интергрирания си план "Енергетика и климат", което предизвиква забележки от страна на Европейската комисия. Това се посочва в доклад "Лятна енергийна бедност в България" на организацията "За Земята", публикуван в понеделник. 

В него се предлага наравно с помощите за отопление, да се въведат и такива за охлаждане, а програмата за сградно обновяване задължително да включват оценка на риска от прегряване и постигането на комфортни температури в дома през летните горещини като отделна цел. Според организацията трябва да се финансират и подходящи решения за изолация, които да са адекватни и в горещините, естествена и нощна вентилация, нискоенергийни решения за активно охлаждане, като например таванни вентилатори. Трябва да се насърчават природосъобразни решения – зелени покриви, фасади и градски
водни площи.

Приоритетно саниране за енергийно бедните

Програмите за сградно обновяване и енергийна подкрепа трябва ясно да приоритизират домакинствата в положение на енергийна бедност. За най-уязвимите следва критериите да са разработени така, че да е допустимо пълно покриване на разходите, посочва се още в доклада.

Предстои неговите заключения да бъдат представени на социалното, енергийното, регионалното и екоминистерството.

"Прави впечатление, че охлаждането е механично "залепено" за отоплението в повечето документи, без зад това да стоят реални мерки", коментира Десислава Стоянова, CEE Bankwatch Network, един от авторите на доклада. В това отношение страната ни не е уникална - подобен пропуск се забелязва и в други държави, но е време да се вземат мерки, изтъква тя.

Нуждата от охлаждане расте, лятото на 2025 г. е третото най-горещо в България от 1930 г. насам, а в Европа охлаждащите денградуси, показател за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите, са се увеличили близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Данните показват, че докато през 1979 г. са били необходими 37 дни за естествено охлаждане от горещините, през 2022 г. те са нараснали до 140 дни.

Продължителните горещи периоди вече не са само въпрос на няколко особено топли дни. Картината се допълва и от горещи нощи, което означава, че сградите не успяват да отдадат натрупаната топлина. Причина за това са прекалено многото бетон в градовете и намаляващите зелени площи.

В градовете нарастващите летни горещини са особено сериозни, а световната тенденция към урбанизация е валидна и за България. Към края на 2025 г. в българските градове живеят 73.9% от населението, а в селата 26.1%. Бетонът и асфалтът поглъщат топлина през деня и я отдават през нощта, което създава т.нар. ефект на градския топлинен остров и затруднява охлаждането на градската среда. Около 75% от сградния фонд в ЕС е енергийно неефективен, а много жилища не са проектирани така, че да осигуряват достатъчна защита от летните горещини.

Климатикът невинаги е решение и със сигурност не е най-доброто, се казва докладът. За едно домакинство климатикът може да допринесе за комфорта, но за друго - самото му използване може да означава сметка, която не може да си позволи.

Капандури, перголи и затъмняване

Прави впечатление, че едни от най-ефективните мерки са по-добра вентилация, засенчване с капаци, перголи, затъмняване. Те обаче липсват като препоръки за охлаждане в нормативната рамка, а могат да свалят до 4-5 градуса от температурата в дома. Практиката при сградното обновяване е мерките да отчитат единствено комфорта през студените месеци, но не и през топлите. Така се натрупват множество малки, но съществени пропуски: няма специфични индикатори за лятна енергийна бедност, няма достатъчно данни за това дали хората могат да поддържат комфортни температури в домовете си и съответно няма ясни мерки нито за предотвратяване, нито за справяне с проблема.

Проблем е и че НСИ събира данни за притежаването на климатици от домакинството, но не и икономически данни, които да покажат дали изобщо се използват тези уреди през най-горещите дни или може да се наблюдава скрито самоограничаване от най-уязвимите семейства.

Над 1/3 от европейците не могат да си позволят хлад през лятото

В доклада се цитира проучване на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), според което 38.2% от участвалите в него не могат да си позволят да поддържат домовете си комфортни през лятото. Доста по-сериозен е проблемът в Централна и Източна Европа, където 46.1% от хората страдат от жегата.

Статистиката за България сочи, че домакинствата в еднофамилни къщи са по-уязвими от лятна енергийна бедност (32.1%) в сравнение с тези в малки (17.8%) и големи многофамилни
сгради (20.9%).

В доклада се обръща внимание на ефективността на финансови модели като схемата
"отопление/охлаждане като услуга" (heat-as-a-service)

Великобритания е пионер на този модел, в който потребителите купуват "гарантирани часове комфорт“. Вместо да плаща за киловатчасове енергия или за оборудване за отопление илиохлаждане, клиентът заплаща за услугата да поддържа определена температура в дома си. Това води до предвидим разход на енергията и намаляване на шоковите сметки, както и до повече достъп до уреди, като например термопомпи, тъй като доставчикът отговаря за закупуването и поддръжката на уреда.

Примери от Европа

От "За Земята" дават като пример и програмата Energiesprong на нидерландското правителство. Това е схема за финансиране на сградно обновяване на социални жилища, като резултатът са жилища с нулево енергийно потребление чрез “дълбоко обновяване”. Това се прави без капиталов разход от страна на наемателите, а инвестицията се изплаща с фиксирани месечни вноски, които заместват досегашните сметки за ток и отопление.

Според организацията държавата трябва да обърне сериозно внимание на проблема с лятната енергийна бедност и да започне разработването на мерки за преодоляването ѝ.