Предлагат се публични регистри на лобистите у нас

Да се създадат публични регистри на лобистите в Народното събрание, в структурата на изпълнителната власт и общинските съвети. Около тази идея се обединиха участниците в първото заседание на междуведомствената работна група, която обсъжда законопроект за лобизма.

Работната група се координира от националния омбудсман и е създадена с решение на трите антикорупционни комисии - към парламента, правителството и Висшия съдебен съвет. В обсъждането участваха представители на ВСС, неправителствените организации, Министерски съвет и институцията на омбудсмана.

Регистрите ще включват всички лица и организации, които участват под една или друга форма в обсъждането на закони, каза Борислав Цеков, секретар на националния омбудсман, бивш депутат от “Новото време”.

Цеков е изкушен в тази проблематика, тъй като той и колегите му от бившия парламент Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски подготвяха закон за лобизма още в миналия парламент, когато каниха на срещи представители на едрия бизнес. Проектът обаче не мина.

В момента ДПС е основният инициатор за приемане на закон за лобизма. Лидерът на ДПС Ахмед Доган обясни на националната конференция на движението през пролетта, че когато говорил за “обръча от фирми” около партиите и по-специално около неговата, имал идея да се помисли за легализиране на лобистката дейност.

По време на обсъждането в понеделник Борислав Цеков обясни, че “целта е да се извадят на светло онези организирани интереси на асоциации, сдружения и отделни лица, които се опитват да въздействат върху законодателния процес, в широкия смисъл на думата.”

Списъците с лобистите ще се изготвят и поддържат от самите институции. Те ще извършват и контрола по вписването на лобистите в регистрите, а ако сшисъците не са пълни, ще се предвидят и наказания за институциите, коментира той.

Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията подкрепи идеята регистрите да се правят от институциите, защото това ще доведе до по-голяма прозрачност в държавните ведомства и ще облекчи бюрократичната процедура за организациите, които искат да участват в законодателния процес.

Ако лобистите не спазват закона, ще им бъде отнеман достъпа до съответната институция.

Лобистите, включени в регистъра, ще имат право и да участват в заседания на институциите за обсъждане на нормативни актове, като например парламентарни комисии, дори когато не са поканени.

Според Марков не е необходимо създаването на нов орган, който да контролира дейността на лобистите, стига тя са е напълно прозрачна. Ако някоя медия или организация иска да проследи даден закон, тя трябва да може да проследи лицата, които са участвали в обсъждането му от неговото предлагане до приемането му, обясни той.

Другото, за което са се споразумели участниците е, че депутати, общински съветници не могат да лобират. Предвижда те да нямат право на лобистка дейност до две години след като са напуснали поста си. По думите на Цеков това е основен принцип, който присъства в законодателството на всяка страна, където има закон за лобизма.

В бъдещия законопроект ще бъдат регламентирани и ограниченията, които лобистите трябва да спазват и по отношение на даренията на парични и непарични средства на политически партии.

Според Цеков лобистите могат да даряват пари за кампания на някой политик или партия само когато съответната институция – парламент, общински съвет, е разпусната. Размерът на дарението според него не трябва да е повече от 5 000 лева за физически лица и 15 000 лева за юридически лица.

Ако те могат да правят дарения по време на мандата на институциите се създават предпоставки за даряване на пари, за да се приеме определен закон, допълни той.

Марков обаче мисли, че ограничението на сумата за дарение не е решение на въпроса. Ако дадена фирма е решила да дари определена сума над ограничението, тя може да го направи и чрез други лица или фирми, без това да подлежи на контрол. Затова според него по-добрият вариант е да има пълна публичност за това кой, колко и кога е дарил на политик или политическа партия.