Предпоследно раздаване за главата на Саддам

В четвъртък Ирак направи изненадващо предложение - покани Ханс Бликс, ръководителят на международната комисия на ООН за разоръжаването на Ирак, на посещение в Багдад. В писмото на иракския външен министър Наджи Сабри, адресирано до Кофи Анан, се предлага главният оръжеен инспектор Бликс и негови помощници да дойдат в Багдад, за да преговарят за възстановяване на оръжейните инспекции.

Както стана ясно малко по-късно, инициативата за тази покана вероятно е била подсказана на Багдад от Москва. Руският заместник-министър на външните работи Александър Салтанов, който беше в Багдад в края на юли, направи намек в този смисъл в интервю пред електронния Интернет сайт на РИА-Новости.

С това едната страна в играта на нерви между Багдад и Вашингтон изигра свой предпоследен ход. Както във всяка хазартна игра, пускането на най-ниската възможна карта провокира всички, освен основния противник, който така или иначе води играта. Бликс отказа да пътува, за да преговаря.

Буш продължи подготовката на кампания срещу Саддам

Джордж Буш също не се впечатли особено от предложението за някакви разговори и заяви, че американската позиция остава непроменена. В контекста на последните изявления това означава само едно - Вашингтон продължава да се подготвя за кампания срещу режима в Ирак. Разбира се, не всичко все още е ясно. Публичната дискусия в американския конгрес от миналата седмица показа няколко слаби места на евентуалната кампания срещу Ирак. Част от тях са свързани с различните оценки за военните възможности на Саддам и цената, която трябва да се плати за неговото сваляне. Различните експерти, които се изказаха пред Сенатската комисия по външните работи предупредиха, че Саддам вероятно ще се бие много по-яростно, отколкото през 1991 г.

В края на миналата седмица представители на иракската опозиция в изгнание заявиха пред американски медии, че Саддам разполага с химически и биологични оръжия и че ще си послужи с тях. Ахмад Шалаби, ръководител на Иракския национален фронт, се позова на наскоро избягали от Ирак участници в оръжейни проекти.

Вашингтон все още не е единен

През седмицата публикации във влиятелни американски вестници повдигнаха завесата и върху споровете, които се водят в Пентагона. Според Ню Йорк тайм цивилното ръководство в лицето на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд и виципрезидента Дик Чейни форсират изработването на плановете за нападение над Ирак, докато военните се опасяват от тежка война с много жертви сред цивилни и военни. Във връзка със споровете за концепцията за войната срещу Ирак стана ясно, че напоследък се лансира идеята за светкавичен удар, който да порази и изолира Багдад и основните командни и комуникационни центрове.

Другата основна концепция за война срещу Саддам, която "изтече" в пресата, се свързва с многопосочно масирано нападение по въздух, суша и вода с участието на над четвърт милион американци.

През пролетта се обсъждаше и трети вариант, при който, след съответното адаптиране, да се използва опита от Афганистан за американски въздушни удари, действия на мобилни наземни отряди и използване на силите на местната опозиция. Напоследък тези планове не се споменават, тъй като вероятно военните стратези на Пентагона са оценили, че армията на Саддам се различава от талибанските отряди и че иракската опозиция едва ли има бойния потенциал на Северния съюз.

Слушанията в Сенатската комисия по външните работи показаха и друг основен проблем на бъдещата война срещу Саддам. Познавачи на региона изтъкнаха важността на запазването на интегритета на Ирак след една евентуално победа над Саддам, а някои от по-скептичните попитаха дали САЩ са готови да се ангажират с присъствие и подкрепа за новите управляващи в Багдад за десетилетия. Някои критици, главно от Европа, не пропуснаха да отбележат, че в Афганистан, който от всяка гледна точка е далеч по-лесен за "смилане", САЩ не показват голямо желание за нещо повече от преследване на талибани из планините и гарантиране на властта на правителството на Карзай в Кабул.

САЩ нямат колебание, че режимът на Саддам трябва да бъде свален

Въпреки всичките тези неясноти и дискусията, която продължава да тече сред американските политици и общественост, в края на миналата седмица председателят на Сенатската комисия по външните работи Джоузеф Байдън изрази увереност, че САЩ ще нападнат Саддам. В интервю в събота по телевизия Ен Би Си сенаторът каза, че не знае кога точно може да започне военната операция, но е убеден, че иракският президент Саддам Хюсеин трябва да бъде отстранен. Тази позиция, която не се оспорва от почти никой във Вашингтон, се основава на оценката, че Саддам разполага с биологически и химически оръжия, има потенциал да ги пренася с ракети и авиация, а едновременно с това се опитва да създаде и ядрено оръжие. Американската позиция по отношение на Саддам изхожда от потенциалната заплаха, която режимът в Багдад представлява и възможността в близко бъдеще Ирак да се сдобие с нови оръжия за масово унищожение и системи за пренасянето им. Експертите във Вашингтон се опасяват, че мишена на Саддам може да стане както Израел, така и някои други съседни държави, което ще има катастрофален ефект поради разстройството на нефтените доставки за целия свят.

Арабският свят и Европа са против атаката

На фона на доста сплотената общоамериканска гледна точка към Саддам, която няма колебания за нуждата да се смени иракския режим, европейските съюзници на Вашингтон изглеждат изключително разколебани, да не кажем противници на военната опция.

Миналата седмица първо чрез устата на йорданския крал Абдула, а след това и по различни медийни канали най-близкият съюзник на Джордж Буш, британския премиер Тони Блеър, даде да се разбере, че според него каквито и да се действия срещу Саддам трябва да се предхождат от прогрес в конфликта между палестинците и Израел. Подобно виждане изразиха и другите лидери на влиятелни европейски държави като канцлерът Шрьодер и френският президент Ширак.

Британската позиция има важен нюанс в сравнение с другите европейци - тя не оспорва по принцип нуждата да се свали Саддам, нито военния инструментариум, който би могъл да се използва за целта.

Маневрите на Блеър

Блеър, поне така изглежда в момента, призовава индиректно за приоритетно решаване на близкоизточния конфликт. Аргументите за това изглеждат съвсем на място. Конфликтът в Израел създава силни антизападни и антиамерикански настроения, които работят "за Саддам". Дори и да не прераснат в открит ислямско-арабски съюз с Багдад, а това едва ли е възможно преди всичко поради страх от американско наказание, тези настроения изолират регионално Вашингтон и го принуждават да действа въпреки волята на такива традиционни съюзници като Саудитска Арабия, Йордания и дори Египет. Щом управляващите в тези страни, които дължат благополучието си на Вашингтон, се опитват да разубедят Буш за кампанията в Ирак, можем да си представим какво мислят принципните противници на Запада от региона.

Идеята за решаване на близкоизточния конфликт, което да предхожда военна операция срещу Ирак, обаче може да се разглежда и като благовиден маньовър за отлагане на войната за неопределено време. Колкото и да се желае от всички, поне такива са уверенията, решаването на палестинско-израелския конфликт едва ли ще може да стане за броени месеци. Поне две поколения журналисти и дипломати вече излязоха в пенсия, а краят не му не се вижда. Напротив - последните седмици показаха ясно колко е лесно конфликтът да ескалира и колко е трудно след това двете страни да се върнат поне малко назад в омразата си.

Реакцията в Газа след атентата в университета в Ерусалим беше много показателна - смъртта на няколко студенти, затрупани под развалините на взривено кафене, стана повод за улични веселия из арабските квартали в Газа и Западния бряг. Предишни събития показаха, че загубата на всякакви нормални човешки реакции не е чужда и на другата страна. Не са единични случаите, когато заслепени от гняв и мъка въоръжени еврейски заселници извършиха погроми в арабски села, откриха безразборна стрелба на улицата и убиха абсолютно случайни хора. Като си припомним чувствителността и историческия опит на евреите към подобни деяния, ясно ще видим, че много неща в Близкия изток са извън всякакъв контрол на политици или други агенти на разума.

Европейците предпочитат ООН

Ако Великобритания не е отрекла нуждата от военна операция срещу Багдад, другите съюзници на САЩ от Европа ясно изразиха резерви по принцип срещу подобно решение. От Берлин и Париж напомниха, че твърденията за иракско ядрено, химическо и биологично оръжие, макар и възможни, все пак не са доказани безспорно. Континенталната дипломация предпочита да набляга на нуждата от полагане на максимални усилия за връщане на оръжейните инспектори на ООН и за отлагане на обсъждането на военни сценарии за времето, когато всички дипломатически ходове окончателно ще са се провалили. Подобно е виждането и на Москва, като там отрицанието на военна операция е недвусмислено.

Тази позиция може лесно да бъде разбрана. Тя всъщност е търсене на решение по каналите на ООН, което означава да се използва влиянието, което имат "младшите" Велики сили в Съвета за сигурност.

Едва ли има съмнение, че казусът Ирак е ключов за архитектурата на сигурността на 21 век. В Европа изковаха дори специален термин - унилатерализъм - за да избегнат да кажат ясно, че Вашингтон има възможността да взима всякакви решения в международната сфера и да ги прилага, без да пита никого. Това стана очевидно след кампанията в Афганистан, където европейската помощ освен че беше незначителна, не беше и много желана.

Унилатерализмът или по-ясно казано, безсилието на Европа да наложи важни решения на международната сцена, очертава една доста мрачна перспектива за Париж, Лондин, Берлин и неефективната еманация на общата им воля, която се лута някъде из Брюксел. Прагматичните наблюдатели твърдят, че безсилието е такова, че САЩ могат дори да поискат от Съвета за сигурност санкция за сваляне на Саддам, след което да я получат. Логиката на подобен ход е обърната, но работи: останалите от Съвета за сигурност ще предпочетат да подкрепят Буш, за да могат поне малко да влияят и да участват в определянето на крайния резултат.

Скептиците пък се питат дали Вашингтон има нужда от усилието да тътри след себе си ООН, след като от него едва ли ще получи нещо повече от тежестта на една безполезна мъртва котва на безсилни "съюзници по принуда".

Изводът, който ни интересува нас - тези в София, който са обекти, а не субекти, на международните отношения, е съвсем ясен - кампания срещу Ирак най-вероятно ще има.

Кога, каква и с какви цели - ще се реши в близките месеци в триъгълника между Белия дом, Конгреса и Пентагона. А след това ще разберем за решението от Си Ен Ен.