Председателството на ЕС ще е тест за българската дипломация

Страната ще ръководи близо 2000 срещи за шест месеца в София и Брюксел

Председателството на ЕС ще е тест за българската дипломация

Председателството на Съвета на ЕС се очаква да е сериозен тест за българската дипломация. България ще трябва да договаря сложни компромиси по най-тежките въпроси от дневния ред на ЕС, ще ръководи около 2000 срещи в различен формат в София и Брюксел, а може да се наложи и да бъде балансьор в процеса на излизането на Великобритания от ЕС. Това става ясно от отговори до Mediapool, получени от екипа на вицепремиера Меглена Кунева, която отговаря за процеса.

Подготовката на българското председателство тече вече около година, но през април Кунева изрази тревога, че страната закъснява.

Какво казва Лисабонският договор

Според Лисабонския договор председателството на ЕС подготвя и ръководи заседанията на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и подготвителните му органи, включително комитети, работни групи и др.

Другата ключова функция на държавата председател е да представлява Съвета във връзките му с Европейската комисия и парламента, особено в рамките на т. нар. "триалог", който цели съгласие по законодателните предложения.

Не е формален ангажимент

Председателството изобщо не е формален и логистичен ангажимент, а е свързано със сериозни дипломатически и експертни задачи по осигуряване на консенсус по ключовите въпроси от дневния ред на съюза, става ясно от отговорите от експертите на Кунева.

"Председателството отговаря за подготовката и координацията на работата на Съвета. То разработва необходимите документи, ръководи около 2000 срещи в различен формат в столицата и в Брюксел – това са формални и неформални заседания на Съвета, работни групи, комитети, конференции, поддържа непрекъсната връзка с ЕК и Европейския парламент, изготвя проекти за решения, следи протичането на законодателния процес", посочват експертите.

България ще трябва да балансира между 28(27) държави

По думите им една от най-важните функции на страната – председател е да бъде балансьор на различните интереси в ЕС, да е активна в търсенето на компромиси и предлагането на решения, които удовлетворят всички.

"Неслучайно често наричат ротационното председателство "честния брокер", защото безкористно търси съгласие между различните страни и се стреми към постигане на европейски консенсус", се посочва в отговорите.

Според екипа на Кунева предизвикателствата пред организирането на събитието са големи.

От една страна, те са чисто логистични - подготовката на сгради, оборудването им, осигуряване на преводи, на транспорт, мерки за сигурност, регистрационна система, протокол и т. н.

Трябва да се познава позицията на всяка държава по всеки проблем

"Най-същественото обаче е с колко подготвени експерти влизаме в председателството и с какъв брой завършени случаи, т. нар. "досиета", приключваме мандата си. Това означава да познаваме в детайли позицията на всяка държава по всеки проблем, който ще обсъждаме, да знаем, че когато една държава иска нещо в една посока, може да направи отстъпки в друга и накрая да се получи баланс и да се постигне консенсус. Трябва поглед върху абсолютно всичко - от свободното движение на стоки до миграцията. И координацията е много трудна. Ако не вземем присърце председателството, всеки с работата, която има да върши, няма да използваме шанса, който се дава на страната ни", се посочва в отговорите, изпратени до редакцията на Mediapool.

Според правилата приоритетите на председателството се съгласуват в т. нар. тройка (трите държави, които последователно председателстват Съвета за всеки период от 18 месеца). Именно в този формат се уточнява приносът на всяка една от трите държави по въпросните приоритети. В този процес обаче всяка от тях има възможност да определя и свои политически приоритети и да постави акцент върху важни за страната въпроси.

Ивайло Калфин: Без паника

"Около българското председателство не трябва да се създава паника. Колкото по-малко паника се създава, толкова по-добре", коментира пред Mediapool бившият външен министър Ивайло Калфин, който до неотдавна бе вицепремиер и социален министър в сегашното правителство. Според него за подготовката има достатъчно време и ако работата е спокойна и целенасочена, няма да има проблеми.

Според Калфин гръбнакът на председателството ще бъде екипът на представителството в Брюксел, което разполага с около 100 експерта, които са добре подготвени и познават в тънкости работата на Съвета във всяка една тематична област – от икономиката до външната политика. "Тези от тях, които са авторитетни в своята сфера сред колегите си от другите държави членки, ще ръководят работните групи", посочи Калфин.

Важното са преговорите

Той също смята, че най-важната част от работата е воденето на преговорите и консултациите, така че да се постигне максимално съгласие, особено по законодателните предложения. "За България е важно да има компетентни експерти, които да познават съответните досиета (т. е. развитието по всеки въпрос от дневния ред на Съвета, б. р.), и да водят преговорите", посочи Калфин.

Очаква се всяко министерство да отговаря за темите по своята компетентност, като външно министерство ще поеме най-тежката област – съветите по общи въпроси и външни работи, а също и комитетите на постоянните представители (КОРЕПЕР 1 и 2).

И министрите ще минат обучения

По данни на екипа на Кунева по председателството от българска страна ще работят около 1200 души. Предвидено е обучение на основните експерти и дори на министрите, които ще ръководят заседанията на Съвета в различните му формати – по икономическите и финансовите въпроси, по селскостопанската политика и т. н. Към момента съставът на екипа на председателството е определен, а също и ръководителите на работните групи.

"До края на годината 200 експерта от различни министерства ще преминат през стажове и работни посещения в институции на ЕС и в държави, които вече са били ротационни председатели. Тези стажове вече текат. От септември започват обученията на председателите и заместник-председателите на работни групи, а масовото обучение на всички ще стартира в началото на следващата година. Обучения за министри също са предвидени, като там графикът ще е по-гъвкав, за да не се пречи на ежедневната им работа. Основната част от тяхното обучение се организира от Генералния секретариат на Съвета", обясниха от екипа на Кунева.

Графикът се изтегля с 6 месеца

В сряда Великобритания официално се отказа от ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2017, като така на практика започна процедурата по излизането си от Европейския съюз. Вече е сигурно, че заради отказа на Лондон българското председателство ще се измести с шест месеца по-рано и ще стартира на 1 януари 2018 г. вместо на първоначално определената дата 1 юли 2018 г.

Различната половина на годината предполага различна работа

Изтеглянето на председателството от януари до юни 2018 г. е важно за България по редица причини. "Динамиката на ЕС през годината е установена. Различната половина на годината означава различни работни групи, различни досиета (теми), които трябва да бъдат приключени. Ето един пример – на Европейския съвет през декември обичайно се приемат заключения по разширяване, през март основната тема е свързана с икономически растеж и конкурентоспособност. Това означава различни теми и дневен ред, за които да се подготвяме. Ако председателството е през втората половина на годината, макар и с два дни повече, то на практика е по-късо, защото през август няма съвети, а през декември има много празници", посочиха от екипа на Кунева.

Има вероятност България да работи и по Брекзит

Въпреки неясната динамика, има вероятност българското председателство да има отговорности и във връзка с излизането на Великобритания от ЕС. "Насоките за сключването на споразумение с държава, решила да напусне ЕС, се дават от Европейския съвет, като в споразумението се определят редът и условията за нейното оттегляне, в зависимост от рамката на бъдещите ѝ отношения със съюза. Доколкото Съветът сключва споразумението от името на Съюза с напускащата държава, а ние се очертава в този период да сме ротационен председател, логично е да изпълняваме ролята си на балансьор между позициите и интересите на отделните държави и по този, както и по останалите важни за съюза въпроси", коментираха още от екипа на Меглена Кунева.

Споделяне
Още по темата
Още от България