Предстои горещ месец в Съвета за сигурност

Идният четвъртък шефовете на оръжейните инспектори на ООН в Ирак Ханс Бликс и Мохамед ел Барадей ще представят междинен доклад за резултатите от проверките. С по-обхватна оценка те ще излязат на 27 януари. Преди тази дата не се очаква САЩ да нанесат военен удар по Ирак, казват високопоставени служители на Пентагона, цитирани от медиите.

Никой не очаква, че оръжейните инспектори ще открият някакви сензационни находки. Ако Бликс и ел Барадей констатират, че Ирак явно е нарушил някои положения от резолюцията на ООН, те са длъжни да ги докладват на Съвета за сигурност.Това, което досега са представили Бликс и Ел Барадей, не са явни нарушения, а единични случаи, които евентуално в съвкупност биха могли да се интерпретират като нарушение на резолюцията на ООН.

Инспекторите не са открили още нищо при проверките на място. Но данните в представената от Багдад "пълна" декларация за иракските въоръжения и оръжейни програми на много места се разминават с това, което инспекторите вече бяха регистрирали преди четири години. Ирак досега не е дал убедително обяснение за изчезването на химикали, причинители на антракс или бойни глави с иприт или нервнопаралитичния газ Ви Екс. Иракските власти твърдят, че са унижощили тези оръжия. ООН или САЩ не могат да докажат противното.

Съединените щати все още са сами в Съвета за сигурност със своята теза, че Ирак е нарушил резолюция 1441 на ООН. Великобритания още не иска да се обвърже с позиция, не се обвързват също Испания и Чили.

България, Камерун, Гвинея, Мексико и Ангола едва ли ще застанат срещу САЩ, тъй като получават американска военна и друга помощ.

Когато през 1990 г. Йемен гласува в Съвета за сигурност против нахлуването в Ирак, САЩ му отрязаха годишната помощ от 70 милиона долара. Сред ясните подръжници на политическо разрешение в Ирак са три от петте страни с право на вето в Съвета за сигурност - Франция, Русия и Китай, двете ислямски страни Сирия и Пакистан и Германия. Политиката в Съвета за сигурност обаче не следва аритметиката, а логиката на ветото и правото на по-силния. Въпросът не е, кой за какво е, а кой ще застане срещу САЩ, когато работата опре до гласуване. Преговорите през есента показаха, че Франция, Русия и Китай заедно могат да постигнат много. Ако обаче Русия или Франция минат в другия лагер ще се стигне вероятно до верижна реакция. Китай както обикновено ще се въздържи, а Германия, Испания, Чили и Пакистан едва ли вече ще гласуват при тези обстоятелства против САЩ. Решаващи са не абстрактни мнозинства, а преди всичко позицията на Франция и на Русия.

В Съвета за сигурност може би въобще няма да се стигне до гласуване за военни мерки. Съединените щати биха могли да нападнат Ирак и без мандат на ООН, или пък да обявят, че под натиска на САЩ Саддам Хюсеин е унищожил своите оръжия за масово поразяване. По-елегантно, разбира се, би било, ако преди това иракският диктатор се оттегли в изгнание. Няколко арабски държавни глави и премиерът на Турция се опитват да склонят Саддам Хюсеин да напусне страната.

Кризата около Северна Корея вероятно ще се отрази върху преговорите за Ирак, независимо че американското правителство определя двата конфликта като несравними. Медиите в САЩ упрекват Буш, че е ослепял с едното око и се е вторачил единствено в Ирак. От Белия дом отвръщат на това, че дипломацията не е донесла нищо срещу Ирак, докато в случая със Северна Корея трябва да се изчакат нейните резултати.

През следващите дни Съветът за сигурност има да реши и един практически проблем. САЩ настояват оръжейните инспектори да разпитват иракските експерти и в чужбина. Бликс и Барадей отхвърлиха това. САЩ искат да ги задължат да го сторят.

По БТА