Предстоящата война на Тръмп срещу исляма

Доналд Тръмп е на път да поведе Запада в третия и най-мрачен етап от 15-годишните му усилия за неутрализиране на заплахата от ислямския екстремизъм. Първият беше инициативата за свобода на Джордж У. Буш, която постулираше, че политическата либерализация в загнилите автокрации в Близкия изток постепенно ще сложи край на набирането на терористи.

Вторият беше политиката на ангажиране на Барак Обама, който беше сигурен, че воденият с уважение диалог и вниманието към мюсюлманските искания за справедливост - преди всичко на палестинците - ще направи Запада по-малко привлекателна мишена.

И двата подхода бяха оценени до голяма степен като провал. Сега новият президент ще възприеме подхода, който Буш и Обама категорично отхвърлиха като погрешен в морално отношение и контрапродуктивен от практическа гледна точка: цивилизационния конфликт.

Контурите на това, което до голяма степен може да бъде определено като кръстоносния поход на Тръмп, лесно се долавят в изказванията на Стивън Банън, Майкъл Флин, Джеф Сешънс и други хора, избрани от Тръмп да влязат в администрацията му. Те говорят за "борбата на юдеохристиянския Запад срещу исляма, която има дълга история", както се изразява Банън, или за "световна война срещу масово месианско движение на зли хора", както пише Флин, бъдещият съветник по националната сигурност.

Буш и Обама внимаваха да разграничават терористите от Ал Каида и "Ислямска държава" от самия ислям, който описваха като достойна за уважение голяма религия. Не и Флин. Той казва, че ислямът е рак, политическо движение, маскирано като религия, плод на по-нисша култура. "Не смятам, че всички култури са равностойни в морално отношение. Мисля, че Западът - и особено Америка - е доста по-цивилизован, доста по-етичен и морален", твърди той в издадена тази година книга.

Какво значение може да има това на практика? На бойните полета в Близкия изток - много малко. Екипът на Тръмп със сигурност ще продължи започналите офанзиви срещу "Ислямска държава" в Ирак, Сирия и Либия. Като се има предвид, че те постигат бавен успех, Флин и бъдещият министър на отбраната Джеймс Матис едва ли ще променят подхода на Обама, включващ подкрепа за местните сили, а не изпращане на голям брой американски войници. Новото правителство ще търси зрелищни начини за отправяне на предизвикателства към Иран, но едва ли ще направи същото там, където това би имало най-голямо значение: в Сирия.

Цивилизационният конфликт на Тръмп ще бъде усетен не от шиитските милиции или сунитските терористи, които със сигурност ще го приветстват, а от обикновените граждани в мюсюлманския свят. Те ще го изпитат в "строгите проверки", ако не в категоричната забрана, на които ще бъдат подложени, когато поискат да влязат в Съединените щати. И ще го усетят в засилването на американската подкрепа за диктатори и монарси, преценени от Тръмп като негови тактически съюзници в цивилизационната война.

Първи сред тях ще е египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, към когото Тръмп и неговите сътрудници се отнасят като към важна за тях фигура заради това, че - както се твърди - води борба с джихадистите и същевременно се стреми към "реформиране" на исляма. За три години най-жестоко управление, което неговата страна е преживявала за поне половин век, Сиси съсипа икономиката и почти унищожи някога жизненото светско гражданско общество. Все по-непопулярният диктатор обаче бързо се очертава като водещ съюзник на Тръмп в региона и вече има покана за посещение в Белия дом, каквото Обама му отказа.

Други авторитарни режими може дискретно да станат част от стратегията на Тръмп въпреки антиислямския ѝ уклон. Саудитска Арабия и други монархии ще приветстват засилване на враждебността на САЩ към Иран и към "Мюсюлманските братя"; Бахрейн, където е базиран Пети американски флот в Персийския залив, побърза да направи реверанс, организирайки честване на националния си празник в новия хотел на Тръмп на "Пенсилвания авеню".

Този пример ще последват и някои европейци. Десни движения в Унгария и Полша вече приветстват антиислямската реторика на Тръмп; по-умереният от двамата водещи кандидати за президент на Франция - Франсоа Фийон - издаде книга, озаглавена "Покоряването на ислямския тоталитаризъм". Дори германската канцлерка Ангела Меркел - най-видният останал защитник на либералните демократични ценности - се почувства задължена да заеме антиислямска позиция миналата седмица и предложи ограничителни мерки срещу нищожния брой германки, които носят бурки.

Не е трудно да се предвидят последиците от това движение. Мюсюлманите, които презират джихадистите и копнеят да модернизират страните си със свободни пазари и демократични институции, ще се отчуждят от потенциалните си западни партньори. "Ислямска държава" и Ал Каида, които през цялото си съществуване са поощрявали идеята за цивилизационна война със Запада, ще спечелят нови поддръжници както в Близкия изток, така и сред западните мюсюлмани. Режимът на Сиси в крайна сметка ще рухне от корупция и некомпетентност, ако избегне народен бунт.

Буш и Обама се опитаха да преобразят мюсюлманския Близък изток или отношенията на САЩ с него и се провалиха. Целта на Тръмп ще бъде да постави под карантина и да потисне региона и неговата религия. Най-лошият резултат, който може да се предвиди, е, че той ще успее.

По БТА.