Предупрежденията на Буш към съюзниците опъват нервите на европейците

Миналата седмица във Вашингтон на посещения бяха британският премиер и френският президент. Това стана след една вечеря на Даунинг стрийт, която мина в доста напрегната атмосфера. На нея девет европейски лидери се опитаха да намерят общо европейско становище за войната в Афганистан.

Те стигнаха до три приоритета: да се наблегне на политическия, а не на военния аспект на войната; де се работи за хуманитарните последици от бомбардировките; да има нови преговори за уреждане на израелско-палестинския спор. За Вашингтон обаче това май не са основните приоритети.

Вечерята в Лондон бе първоначално замислена като британско-германско-френска среща, но италианците, испанците, белгийците и холандците, отказвайки да оставят голямата тройка да определя европейския дневен ред, настояха да участват и в края на краищата включиха и върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана. След това от Даунинг стрийт казаха, че вечерята е била "много полезна", но основният ѝ резултат бе, че тя отново демонстрира неспособността на ЕС да извлече от несъмнено добрите си намерения нещо, което да прилича на план за общи действия.

Във вторник във Вашингтон на обща пресконференция с френския президент Жак Ширак президентът Буш предупреди, че добрите намерения на членовете на антитерористичната коалиция не са достатъчни. Той каза, че е важно "държавите да знаят, че ще им бъде потърсена сметка за бездействието. Или сте с нас или сте срещу нас в битката срещу терора".

В този момент Ширак се намеси, за да напомни на представителите на печата, че има резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която задължава "всички страни да се присъединят към борбата с тероризма...съобразно своите възможности". Той добави, че Съветът за сигурност бе този, който придаде международна "легитимност" на отговора на САЩ на атаките от 11 септември.

Ширак се опитваше да изтъкне, че светът не подкрепя автоматично идеята Америка едностранно да нарежда дали да има мир или война. Но точно това се случва. За пореден път Европа е в положението да се опитва да уреди ситуация, в която САЩ правят неща, които карат някои европейци да се чувстват неудобно, дори и да подкрепят като цяло целите на Вашингтон.

Нюйоркският финансист Феликс Рохатин, бивш американски посланик във Франция, преди няколко дни говори пред френска аудитория. Казаното от него хвърля светлина върху основния трансатлантически проблем, в който Франция е решаващото действащо лице.

Той каза, че след 1989 г. съветската заплаха е била заменена по мнението на мнозина френски политици и интелектуалци "от заплахата от американска хегемония или от вдъхновената от Америка глобализация". Според Рохатин пътища на двете страни се раздалечават. Американецът смята, че като отдава предпочитания на многополюсния свят, Франция всъщност иска "да направи нова обединена Европа не партньор на Америка, а нейна алтернатива". Той намекна, че си обяснява действията на Франция с "носталгия по някогашното ѝ величие".

Отношенията на Франция със САЩ не са като на другите европейци. И все пак репликата на Ширак, с която Съветът за сигурност, а не американското правителство бяха посочени като легитимния източник на властта в антитерористичната коалиция, несъмнено ще бъде подкрепена от другите европейски правителства.

Всички те, включително Франция, много ясно си дават сметка, че именно САЩ водят войната и смятат да продължат да я контролират. И все пак те разбират - а Вашингтон може би не разбира - че именно този въпрос, за властта на Съвета за сигурност може да създаде в бъдеще сериозни проблеми.

Съединените щати имат нужда от коалицията, но коалицията зависи от Съвета за сигурност. Нещо повече, всички европейци наистина виждат в ЕС алтернатива на САЩ. Виждат в него предложение за начин на живот, различен от американския, за страни с различна история и с култури, различни от тези на САЩ, които имат пазарни икономики със стандарти, социална насоченост и социална защита, различни от тези в САЩ.

Те не разбират защо този тип Европа да не може да бъде и партньор, и алтернатива. Французите, бидейки песимисти, са скептично настроени по въпроса дали САЩ наистина искат да имат партньори. Те стигат до заключението, че е необходимо да се води борба в защита на европейската представа за обществото и международния ред Това е разликата между тях и другите европейци.