Преговорите за американските бази у нас са в заключителна фаза

Близо месец преди очакваното подписване на споразумението със САЩ за американските военни бази у нас, не е ясно точно колко обекта ще ползват, каква ще е числеността на военнослужещите от САЩ, какъв достъп ще имат до военната инфраструктура и какви ще са гаранциите, че базите няма да бъдат използвани против волята на българските власти.

Това стана ясно от изявлението на председателя на парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов (БСП) във вторник, ден след като въпросът бе обсъден в Политическия съвет на коалицията с участието на лидерите Станишев, Сакскобургготски и Доган. Съдържанието на лаконичното официално съобщение от срещата – че базите ще са под българско командване и българския трибагреник - звучеше като антилозунг на “Атака”. Партията на Волен Сидеров междувременно обяви, че напуска временно парламента и започна агитация из страната срещу американските бази.

След заседанието на Изпълнителното бюро на БСП Найденов заяви, че числеността на едновременно пребиваващите американски военни и формулирането на "таван" на техния брой ще бъде предмет на допълнително обсъждане. Според предварителна информация става дума за 2500 – 3500 военнослужещи от САЩ.

Основните бази ще са полигона в Ново село и летището в Безмер, но остава въпросът за допълнително ползване на складови площи или места за маневриране с оглед използването на военните обекти за учения и тренировки, допълни Ангел Найденов.

Междувременно преди дни на страницата на американското посолство у нас ( http://bulgaria.usembassy.gov ) бяха публикувани отговори на най-често задаваните въпроси във връзка с военните съоръжения. По въпроса за числеността на военния персонал там се посочва, че базите “ще се използват за обучението на няколко хиляди американски войници, които ще идват в България на ротационен принцип за период от шест месеца. Войниците няма да бъдат придружавани от семействата си. Повечето от войниците ще служат тук временно за период от по няколко месеца, а не години”.

Съветът на управляващата коалиция е обсъждал  варианта в армейските съоръжения на българска територия да няма постоянен американски военен персонал, каза шефът на парламентарната комисия по отбрана.

Начинът на използване на всеки военен обект ще бъде регламентиран в отделно споразумение, допълни Ангел Найденов. Основното споразумение и анексите към него ще бъдат ратифицирани от парламента. Очаква се последният кръг от преговорите да приключи до края на тази седмица, но това все още не е сигурно, заявиха за Mediapool дипломатически източници.

Найденов изтъкна намеренията на българската страна да договори конкретни текстове за контрол и достатъчно солидни гаранции, че тези обекти няма да бъдат използвани против волята или без съгласието на страната. Става дума за използване на съоръжения, които не попадат в обхвата на очертаната правна рамка - операции по решение на Съвета за сигурност на ООН, на политическите органи на НАТО или съвместни операции, в които България участва, обясни Ангел Найденов. Той отново изтъкна, че военните обекти не трябва да се разглеждат като заплаха за трети страни, те са в отговор на съществуващите асиметрични заплахи.

По въпроса за оперативната свобода на американските военни в България и дали САЩ ще нападат други държави от българска територия, официалната позиция на посолството е, че ще има договореност “за механизмите за обсъждане на нашите планове с българските власти, като имаме предвид, че България е суверенна държава, а американските войници са гости в България. Окончателното споразумение ще бъде в съответствие с българската конституция и законодателство”.

Сред дискусионните въпроси по споразумението са и тези, свързани с наказателната юрисдикция, информира Ангел Найденов. По думите му българската страна настоява да има възможност по своя преценка, без предварителното съгласие или разрешение от американска страна, да прилага вътрешното си законодателство. Не стои въпросът за т.нар. имунитет пред Международния наказателен съд - американската страна се е отказала от претенции към България, отбеляза Найденов.

“Този въпрос продължава да се обсъжда и ние се надяваме да бъде разрешен по благоприятен и за двете страни начин”, посочва американското посолство в сайта си.

“Световна практика е дипломати и военни да се подчиняват на законите на собствената си държава. Например българските военни, които служат в мироопазващи операции извън България, също се подчиняват на българските закони. Американските въоръжени сили се подчиняват на строги закони, разпоредби и съдебна система, в рамките, на която военните се подвеждат под отговорност”, гласи отговорът на този често задаван въпрос.

До този момент позициите и информациите на правителството в София за американските бази са на парче, звучат обикновено оправдателно и никъде няма конкретно изложени тези по въпросите, които станаха обект на публични тревоги. Тези тревоги бяха породени не само от изблиците на “Атака”, но и на влиятелни среди в самата БСП.

Така например често се спекулира с въпроса, че САЩ ще разполагат ядрено оръжие на българска територия. По този повод посолството отговаря: “При първото разширяване на Алианса през 1997 г страните членки на НАТО се съгласиха, че нямат намерение, нямат планове и нямат причина да разполагат ядрено оръжие на територията на новите страни членки. Тази политика важи без промяна и днес”.

Ангел Найденов от своя страна посочи, че Политическият съвет на коалицията се е обединил около необходимостта в споразумението да има ясно посочени клаузи за контрол на транспорта при влизане на българска територия и същевременно да има ясни гаранции срещу складирането и използването на ядрени боеприпаси и оръжия.

От САЩ се очаква да заплатят за подобрения в инфраструктурата за нуждите на американските военни, се посочва в сайта на американското посолство.

Според Ангел Найденов остават дискусионни въпроси от гледна точка на инвестирането и създаването на подобрения и модернизация на наличната инфраструктура. Тук е валиден принципът американската страна да финансира изграждането на всички обекти, които са за нуждите на американските военни и които след това ще останат българска собственост, подчерта Найденов. Модернизираната инфраструктура ще може да бъде използвана от страни-членки на НАТО и участничките в програмата "Партньорство за мир".