Преизбирането на Макрон го затвърждава като силен играч в ЕС

Скоро след обявяването на изборната му победа френският президент Еманюел Макрон се качи на сцената под звуците на химна на ЕС – „Одата на радостта“. Символиката бе силна: преизбирането за втори мандат на 44-годишния центрист закрепва позициите му на важен играч в Европа. Очаква се сега Макрон да работи за засилването на 27-членния блок и да използва цялото си влияние за усилията за прекратяване на войната в Украйна.

В победната си реч в неделя вечерта той благодари на мнозинството френски гласоподаватели, избрали него, и се зарече да оглави проект за "по-силна Европа“. „Европа е рамка на мира и стабилността. Тя е нашият актив за по-голяма безопасност днес и утре“, каза той на митинг в Страсбург, седалище на Европейския парламент. По думите му "Европа ни брани от кризи и война“.

Оттеглянето през декември на Ангела Меркел след 16 години като канцлер на Германия в добавка към излизането на Обединеното кралство от блока през 2020 г. отреждат на Макрон да играе доминираща роля в ЕС, където френско-германските отношения са ключови. Подсилен от своята победа, Макрон явно ще бъде под светлината на прожекторите, когато през следващите дни направи очакваната си визита в Берлин за среща с новия канцлер Олаф Шолц, който имаше скромен дебют на международната сцена. По традиция френските президенти правят в Германия своето първо след изборите посещение в чужбина, за да изтъкнат приятелството между двете страни след множеството войни в миналото.

Украйна ще бъде в челото на дневния ред на срещата с Шолц, чийто говорител Щефен Хебещрайт оцени високо победата на Макрон над неговата крайнодясна националистическа съперничка Марин льо Пен като "добър ден за Европа“. "Френският народ направи добър избор“, добави Хебещрайт.

Франция е ротационен председател на Съвета на ЕС до 30 юни. За 9 май в Страсбург е насрочена реч на Макрон, посветена на Европа. По някое време той ще пътува за Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски.

Макрон отдавна настоява ЕС да поеме повече отговорност за своята отбрана, което вижда като допълнение към НАТО, а нашествието на Русия в Украйна подсилва този аргумент. Победата му "означава следване на амбициозен проект за Европа“, казва Тара Фарма, която оглавява парижкия офис на Европейския център за външни отношения. "Той ще се обяви за удвояване на европейския суверенитет: в технологиите, в отбраната, в борбата срещу икономическата принуда“, добавя тя. Според Фарма предстоящата конференция за Западните Балкани, която трябва да се състои през юни, ще осигури възможност за "старт в преосмислянето на политиката за разширяване на ЕС“.

Джорджина Райт, директор на европейската програма към базирания в Париж институт "Монтен“, казва: "Европа очевидно ще продължи да бъде централен стълб в мандата на Макрон. Подозирам, че той ще поиска да отиде по-надалеч и по-бързо, отколкото през изминалите пет години“. Но според нея той може да бъде изправен пред "сложни дискусии“.

Въвеждането на минимална заплата за целия блок, на въглеродни такси за вноса и фискална реформа са сред основните политики, които Франция иска да прокара. Освен това Франция иска да ускори преговорите по замрялото преразглеждане на системата за предоставяне на убежище в ЕС. За да постигне напредък по тези чувствителни теми, Макрон ще трябва да търси международен консенсус сред партньорите си. "Предизвикателството за него ще бъде да накара другите да го последват“, казва Райт, като добавя, че "той наистина се нуждае да привлече Германия“.

Трудностите вече се виждат. Ръководителите на Унгария и Полша, които са в челен сблъсък с Брюксел заради своите стандарти за върховенство на закона, са изразявали силно несъгласие с Макрон в миналото. Напрежението с Великобритания заради споразумението след Брекзита и преминаването на мигранти през Ламанша едва ли ще намалее междувременно.

"Макрон няма да получи всичко по неговия начин“, казва Чарлз Грант, директор на Центъра за европейска реформа. Според него "някои страни членки от Централна и Източна Европа ще се противопоставят на френската политика, британците ще останат проблем, а германците може да осуетят някои френски идеи“.

Сред сферите на френско-германско разногласие са ключови теми като енергийната стратегия. Макрон настоява за развиване на ядрената енергетика като средство за увеличаването на дела на зелената енергия и на енергийната независимост. Докато правителството на Шолц планира да затвори през тази година последната атомна електроцентрала в Германия. Освен това се очаква Германия да се обяви против френското предложение за използването на споделен дълг на ЕС за един инвестиционен план с цел преодоляването на въздействието на войната в Украйна. Това предложение е по модела на безпрецедентния план на блока заради пандемията от коронавирус.

Макрон може да открие важен съюзник в лицето на италианския премиер Марио Драги, който настояваше за по-тесни връзки с Париж, включително чрез договора, подписан с Макрон миналата есен в Рим, който цели да направи от Италия и Франция нов двигател на сътрудничеството в ЕС. В поздравителното си обръщение след преизбирането на Макрон премиерът Драги подчерта задачата на двете страни "да работят рамо до рамо с всички други партньори“ за изграждането на по-силен Европейски съюз.

По БТА