Прекъсването на американския ангажимент на Балканите може да доведе до нова балканска война

Европейските съюзници на САЩ ще настояват пред Колин Пауъл в Париж за продължаване на американския ангажимент на Балканите. На първата от осем месеца среща на шестте страни от Контактната група за бивша Югославия американският държавен секретар ще бъде предупреден, че идеите на администрацията на Буш за съкращаване на американските части в Босна и в Косово може да навреди на мироопазващите мисии в тези райони, да разпали вражди и да подкопае скъпоструващите усилия за постигане на политическо помирение.

Най-важното е, че и Игор Иванов ще настоява заедно с четиримата европейски външни министри. Москва е недоволна от тона на администрацията на Буш, както и от глобалните ѝ проекти, особено в областта на противоракетната отбрана.

На Балканите обаче между тях няма сериозни различия. В мироопазващите мисии руснаците работят ефективно с НАТО, а и откакто пригодиха политиката си към падането на Слободан Милошевич, те споделят западния интерес от завръщането на демократична Сърбия в международната общност.

За да подчертаят този момент, руснаците изпращат на днешната среща в Париж бившия премиер Виктор Черномирдин, чиято тиха дипломация в Белград бе решаваща за прекратяването на косовския конфликт. Русия, както и Великобритания, Франция, Италия и Германия, е загрижена от изблиците на вътрешни борби и националистка пропаганда.

Непосредственият фокус на срещата ще е върху бившата югославска република Македония, където правителството засега успя да спре бунта на албанските екстремисти. Контактната група трябва да подкрепи заздравяването на границата от КейФОР с изрични предупреждения към умереното албанско ръководство на Косово да възпира бойците и да сътрудничи на гражданската администрация на ООН.

Министрите трябва да успокоят Македония и с ясен ангажимент в подкрепа на нейната териториална цялост и независимост. Те трябва да подканят Скопие да прояви гъвкавост в отношенията с албанското малцинство, но и да пресекат всички терористки опити за разпалване на гражданска война с надеждата за създаване на Велика Албания.

Районът е заплашен не само от войнстващия албански национализъм. Бунтовете, предизвикани от босненските хърватски националисти в опит да разрушат крехката мюсюлманско-хърватска федерация, доведоха до масово дезертиране на хърватски войници от федералната армия и нападения срещу мироопазващите сили на НАТО.

Архитектът на Дейтънските споразумения Ричард Холбрук вчера предупреди, че ако тази тактика успее, Дейтън на практика ще умре.

Почти толкова съдбоносни изглеждат и предстоящите избори в Черна гора. Президентът Мило Джуканович ще спечели голяма победа с обещанието на свика референдум за независимост от Сърбия. Ако успее, югославският президент Кощуница може би няма да има друг избор, освен със сила да предотврати разпада на Югославия; Западът пък няма да има друг избор, освен да признае независимостта на Черна гора.

Евентуално искане на албанското мнозинство в Косово за подобно самоопределение неизбежно също би довело или до конфликт с НАТО, или до нова война с Белград.

Генерал Пауъл сам ще се увери в това, когато посети района. В Париж обаче той трябва да разбере, че администрацията на Буш не може да държи Балканите на разстояние: дори и намек за оттегляне ще обнадежди екстремистите. Американското влияние в района е значително по-голямо от това на Европа или на ООН. То излиза сравнително евтино, а същевременно доказва водещата роля на САЩ и пред останалия свят.

Европейската сигурност си остава един от основните интереси на САЩ, дори и за новото републиканско правителство, което е далеч по-малко склонно към намеса навън от своя предшественик. Вашингтон, както казва Ричард Холбрук, не трябва да повтаря грешката от 1991 г. - първо подценяване на ситуацията, а после война.