Премиерът взима под крилото си и гражданското общество

След като отряза парите за неправителствения сектор за тази година, правителството се сети отново за над 34 000 фондации и сдружения. За целта се предвижда да бъде създаден поредният съвет към премиера, този път за развитие на гражданското общество. Това е залегнало в стратегията за развитие на сектора до 2015 г., публикувана за публично обсъждане на портала за обществени консултации.

В момента гражданските организации нямат отговорник. Това обаче води до липса на диалог с управляващите и слабо участие на обществото в разработването на политики, е отбелязано в документа. Дори неправителствените организации (НПО) да излязат с предложения за решаване на проблеми, липсва чуваемост от държавните и местните власти, е посочено в стратегията. Целта е това да се промени като се стимулира партньорството между обществото и институциите на национално и местно ниво.

Съветът ще следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации. Той ще одобрява финансовия годишен план за разпределяне на средствата за сектора, ще следи дали парите се харчат ефективно. Всяка година съветът ще прави и преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации , както и на техните резултати и постижения, е посочено в документа.

По равен брой членове в бъдещия съвет ще имат представителите на държавата и гражданските организации. Неправителствения сектор сам ще посочи кой да влезе в съвета. От държавните институции представители ще имат парламентът, министерствата на правосъдието, на финансите, на труда и социалната политика.

Съветът ще заседава поне три пъти годишно, а при необходимост ще има и извънредни сбирки, предвижда стратегията.

За 2012 г. - 0 лева за гражданския сектор

В документа не е казано каква сума ще се отделя годишно за сектора. В държавния бюджет за 2012 г. беше премахнат резервът за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза на конкурсен принцип. За предишните три години средствата непрекъснато намаляваха от малко над 1 млн. лв. през 2009 г. до 750 000 лв. през 2011 г.

Другият източник за финансиране на неправителствените организации беше оперативна програма “Административен капацитет” (ОПАК), която се оказа развъдник на корупция и клиентелизъм.

От 2008 г. по тази програма не е отваряна схема за финансиране на НПО-тата.

В момента липсва информация каква част от финансирането на гражданските организации идва от чужди източници и каква част е от дарения, защото НСИ не събира данни.

Трудно може да се разграничи информацията за гражданските организации от тази за други видове неправителствени организации като например спортни клубове, библиотеки и читалища, които също се регистрират като юридически лица с нестопанска цел.

Липсата на ясни критерии води до това субсидии да получават например Институтът по стандартизация или Рилската света обител, които на практика не са граждански организации, е отбелязано в стратегията.

В момента липсват ясни правила за финансиране на сектора. Това става по-скоро на неконкурсен принцип, е отбелязано в стратегията, която си поставя за цел създаването на правила и промяна на порочния модел.

Гражданският сектор е в криза

В същото време различни международни проучвания показват, че гражданският сектор у нас все повече затъва в криза. Свидетелство за това е влошаването на Индекса за устойчивост на гражданското общество, който в момента е на най-ниското си ниво за последните 10 години. За 2007 г. този индекс е бил 3.1 и достига до 3.3 през 2010 г ., като тенденция към влошаване, е посочено в стратегията.

По показателя за финансова устойчивост на гражданския сектор България се нарежда наравно с Македония, след всички нови страни членки на ЕС и дори след Хърватия и Украйна.

Проблем има и с развитието на дарителството у нас. Според Световния дарителски индекс за 2011 г. България е на 145- о място от общо 150 страни. Според изследването само 13 % от хората у нас са дарявали за гражданска организация и само 5 % са били доброволци за такава.

Над 34 000 са фондациите и сдруженията

Повече от 34 000 са фондациите и сдруженията у нас към момента. От тях над 9000 са вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието като организации в обществена полза . В информационния портал за неправителствените организации в България са регистрирани над 5400 организации. Най - много са в София - над 2000, следвани от Варна , Пловдив и Бургас, където има по около 300 организации. Най -голям брой НПО-та работят в сферата на образованието (13 %), социалните услуги (11 %), културата (9 %) и младежките проблеми (7 %).