Пренебрегнатите съюзници от НАТО

Вече близо пет месеца САЩ са във война. На американците е казано да смятат този конфликт за глобален.Много думи се изрекоха и за нуждата ни от съюзници и коалиционни партньори. Но споменаването на НАТО, нашият най-важен съюз, беше твърде рядко. Не пропускаме ли нещо тук ?

Този уикенд министри на отбраната, дипломати, военачалници и стратези от цял свят ще се съберат в Мюнхен за годишната конференция, организирана от списание Веркунде. Форумът, чието начало бе положено по времето на Студената война с цел укрепване на общата ангажираност на НАТО, вече е придобил по-широки измерения, включвайки участници от Русия, Индия, Пакистан и Китай и множество други страни. Много от разговорите, които ще се водят, ще бъдат за войната срещу тероризма. Но Северноатлантическият съюз, неговата ангажираност и бъдеще си остават в центъра на дискусията. Това се въпроси, възникнали от очебийното отсъствие на организацията във водещата се военна кампания.

Нашите съюзници от НАТО повече от всички други страни споделят американските ценности, помагат да се носи бремето на нашите нужди в областта на сигурността и могат да придадат голяма тежест на дипломатическите ни усилия. Правителството на САЩ е право да изтъква необходимостта от съюзници във войната срещу тероризма.Нашите европейски съюзници ни оказа подкрепа в политическо отношение, със сведения на разузнаването и изпращането на свои части зад граница.

Досега оглавяваният от Америка отговор на събитията от 11 септември бе забележително успешен въпреки незадоволителните резултати от издирването на Осама бин Ладен. Но занапред се очертават по-трудни проблеми: да се помага за осигуряване на стабилност в Афганистан; да бъде ликвидирана Ал Каида в десетки други страни; да бъдат решени разединителният проблем за Ирак и въпросът за разпространението на оръжията за масово поразяване. В по-далечна перспектива САЩ и съюзниците им ще трябва да се занимаят с държавите, в които има безвластие, и с други явления, допринесли за възникването и разпространението на тероризма.

Защо НАТО не стана част от това усилие? Някои смятат, че организацията не може да води съвременна война, и привеждат като пример кампанията в Косово. Други твърдят, че европейските въоръжени сили направо нямат какво да предложат на САЩ, и говорят за изтичания на разузнавателни данни и за остарели, небоеспособни армии.

Но чакайте малко - косовската кампания бе успешна!

Механизмът на НАТО послужи като мощен "генератор на консенсус", който ни даде възможност да направим това, което никоя отделна страна - нито дори САЩ, би могла да постигне сама.

Проблемите в тази кампания не се дължаха толкова на колективното ѝ водене, колкото на вътрешни разногласия в американското правителство. А НАТО приобщи към нас цяло семейство от над 50 страни, като в крайна сметка придаде на оглавяваните от САЩ военни усилия толкова политическа тежест, че ние определено постигнахме успех. Истинският урок от Косово е за важността на съюзниците и на политическото влияние, което те носят.

НАТО, разбира се, има военни проблеми. Но защо те да не бъдат решени? Помогнете на организацията да си изгради военнополитическа структура за взимане на решения, която да може да се справя по-лесно с трудностите по набелязване на цели и оперативно планиране при воденето на съвременна война, да може да борави с разузнавателна информация и да може да дислоцира и командва елитните войски, снабдени с високоусъвършенствани оръжия, които ще печелят войните на 21 век.

Пълното и активно участие в наши кампании под егидата на НАТО ще стимулира европейското военно реформиране по-ефикасно отколкото многобройните изследвания, комитети или форуми.

Наред с това наблегнете на нашите общи ценности, за да пожънете плодовете от ангажирането на най-близките ни съюзници в борбата срещу заплахата от Ал Каида /откъдето и да идва тя/, в лечението на непосредствените следооперационни травми на държавите в които е царяла анархия, и които са били използвани от терористични организации, както и в полагането на основите за създаване или възстановяване на правителства, които да се грижат за своите граждани.

Конфликтите от изминалото десетилетие доказаха забележителната способност на НАТО да придава ефикасна политическа насока, когато възникват трудности и предизвикателства за миротворчески операции с мандат на ООН.

Както американски лидери неведнъж изтъкнаха, войната срещу тероризма не може да бъде спечелена само с бомби и куршуми. Голяма част от нея ще бъде невидима и ще се води чрез събиране и обмен на информация. В много страни правоохранителните органи ще бъдат много по-подходящи за действие отколкото въоръжените сили. Всички тези фактори налагат необходимостта от възможно най-тясно политическо и дипломатическо сътрудничество. За нас "генераторът на консенсус" на НАТО е от жизнено важно значение, ако искаме да внесем ред във вътрешната си политика, да обменяме активно информация и да координираме нейното събиране и разпространение, както и осъществяването на подкрепящи действия в много страни.

Ако действаме правилно, можем да постигнем огромен съпътстващ ефект: да обградим Европа със стабилност и мир. Ролята на НАТО в сегашните операции е точно това, което е необходимо, и за да се изградят желаните нови отношения с Русия.

Да, и като стана дума за това: разширете съюза и приемете в него онези държави от Източна и Централна Европа, които много искат НАТО да ги защитава от стратегическите съперничества и конфликти, чиито жертви те неведнъж ставаха. Някои от тези страни-кандидатки вече са готови за пълноправно членство, други се нуждаят от още време, за да реформират още своите въоръжени сили и да уеднаквят политиката си с процедурите в НАТО. Но ние трябва да ги подберем сега, да определим датите за приемането им и да вървим напред.

Време е да се сложи край на безплодните теоретични дебати за бъдещето на НАТО и всички наши усилия да се насочат към пригаждане на тази институция за справяне с възникващите извънредни задачи. Войната срещу тероризма - повече от който и да било конфликт на 20 век, изисква силни съюзници за постигането на успех. А ние разполагаме с такъв механизъм в лицето на НАТО.

* Авторът е запасният генерал Уесли К. Кларк, който бе върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа по време на кампанията в Косово.

По БТА, със съкращения