Пренебрегнатите съюзници от НАТО

Седмица след като САЩ и другите донори обещаха 4,5 милиарда долара за възстановяването на Афганистан яростното разрушение продължава.

През тази седмица двама пущунски военни командири влязоха в сражение за контрола на провинция Пактия южно от Кабул. Други двама военни командири от съперничещите си градове Херат и Кандахар бяха на ръба на въоръжен сблъсък заради лошо отношение към пущуните в района на Херат. Междувременно пущуни бяха нападнати и ограбени от узбекски милиции, които контролират областта около северния град Мазари Шариф. Борбата за власт и кървавите етнически отмъщения са съпътствани от масови грабежи, вкл. и на хуманитарни доставки.

Ако анархията и кражбите продължат, бъдещата програма за помощи ще се провали. Безполезни са разговорите за възстановяването на напоителните съоръжения в отдалечени райони, след като цели села се опразват заради страха от въоръжените мародери.

Временният афганистански лидер Хамид Карзай изказа категорично мнение за това как трябва да бъде решен този проблем. Ако международната общност иска в страната да има стабилност /цел, който постави президентът Буш/, тя трябва да помогне за налагането на мира, за да бъде възможно икономическото възстановяване. По време на посещението си тази седмица Карзай на няколко пъти настоя да бъде увеличена числеността на мироопазващия международен корпус по британско предводителство, който в момента възлиза на около 3000 души.

Командващият британските сили генерал Джон Маккол посети във вторник Херат, навярно за да обсъди изпращането на войски там. Обаче нито администрацията на Буш, нито Съветът за сигурност дават знаци, че желаят да бъде разширен обхватът на мироопазващата мисия извън столицата Кабул. В сряда министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд намекна, че няма категорична необходимост да се реагира на развитието на нещата по места.

Изглежда администрацията вярва, че афганистанските военни командири трябва да бъдат оставени да воюват, докато се изморят. Тогава чуждестранната помощ ще бъде използвана като подкуп за командирите, които да гарантират реда в областите които контролират. При тези условия може да бъде възстановена основната икономическа дейност и положението в Афганистан да се подобри до незапомнени равнища.

Обаче тази политика - ако тя бъде такава - има два сериозни недостатъка.

Първо, тя ще означава, че САЩ не са чак толкова искрени в подкрепата си на усилията за изграждането на централно администирана афганистанска държава. Сред тези усилия бе скорошната среща на донорите в Токио и конференцията край Бон през миналата година, която създаде администрацията на Карзай.

Второ, стратегията за мир чрез военните командири също може да се провали. Възможно е съперничеството по места да продължи години. И накрая опустошенията да доведат до нова диктатура от талибански тип и нов тероризъм от вида на Ал Каида.

В обръщението си "За състоянието на Съюза" президентът Буш заяви, че САЩ няма да стоят със скръстени ръце и да чакат непредсказуемите страни да разработят оръжия за масово унищожение. Но в стремежа си да води по-мащабна война срещу тероризма, той трябва да има предвид какъв ще бъде "краят на играта". Не би било добре да свалиш режима в Ирак или някъде другаде, без да си готов да осигуриш нещо по-добро след това.

Затова изиграването на добър "край на играта" в Афганистан е решаващо успеха на разширената военна кампания на Буш. Неговият баща бе критикуван за това, че спечели войната, но загуби мира срещу Саддам Хюсеин. На младия Буш трябва да бъде припомнена тази поука.

По БТА