Преследването на руските богаташи

Ръководен от популярния през последните години стремеж да победи корупцията, руският президент Владимир Путин се превърна в човек с мисия. Той  предприе строги мерки срещу медийния магнат Владимир Гусински заради предполагаеми парични злоупотреби. Путин се опитва да екстрадира милиардера Борис Березовски, който живее в изгнание в Лондон по обвинение за престъпни измами. Най-забележителната атака на руския президент беше срещу гигантската петролна компания “Юкос”, управлявана от милиардера Михаил Ходорковски. В края на 2004 г. правителството на практика конфискува “Юкос”. Бившият изпълнителен директор на компанията е осъден за измами и избягване на данъци в инсцениран съдебен процес и в момента излежава осемгодишна присъда в трудов лагер в Сибир.

Ходорковски е най-известният представител на новите олигарси – класата на руските бизнесмени, които натрупаха огромни богатства и власт след разпадането на Съветския съюз. В средата на 90-те години правителството разпродаде държавно имущество от ключово значение на предприемачи с добри връзки. Тези млади капиталисти поеха предизвикателството да преобразят угасналите съветски заводски комини в пътеводни фарове на индустрията. Бизнесите получиха възможност да се разрастват,  възползвайки се от слабата правна система, неспособна да защитава правото на собственост, и да налага спазване на договорите. Много скоро  новите магнати постигнаха успехи, които надминаха  всичките им очаквания, и натрупаха богатства от милиарди долари. И тъй като те не вярват в способността на руската правна система да защитава собствеността им, новите предприемачи създадоха свой начин на застраховане – те подкупват политици, съдии и други държавни служители.

Възходът на тези олигарси изправя Русия пред дилема. Правителството трябва да защитава създателите на безпрецедентния икономически растеж на страната. Брутният вътрешен продукт на Русия се увеличава средно със 7 % годишно от 1999 г. досега, а петролните компании, собственост на олигарси, увеличават производството си дори още по-бързо. В същото време тъмните сделки в света на големия бизнес по принцип са нежелани, защото прикриват разрастващата се корупция и слабите места на икономиката. Но за Путин това изобщо не е дилема. Той е предприел кръстоносен поход срещу олигарсите под флага на морала, като обещава да изкорени корупцията сред малцината заможни. 

За съжаление това е грешен подход, който не взема предвид по-широките интереси на Русия. Устремът на Путин да свали олигарсите се основава на политически сметки – популистка омраза към богатите плюс желанието на новоизгряващи бизнесмени и висши държавни служители да сложат ръка върху богатствата на залязващите олигарси.  Друга причина е желанието на Путин да  държи политиката на страната в желязната си хватка. Ходорковски преди време беше човек с големи политически амбиции, а Гусински и Березовски финансираха медии, които открито критикуваха Путин. Кампанията на Путин не е помела само онези, които  бяха достатъчно хитри, за да направят сделка с него. Смята се, например, че руският милиардер и петролен магнат Роман Абрамович е направил фаустовска сделка с президента като продаде петролната си компания “Сибнефт” на държавната “Газпром” за 13 милиарда щ.д. миналата есен. (Освен това Абрамович ще финансира нов национален футболен стадион, прехвърли акциите си в една телевизионна компания на Кремъл и се лиши от големи капиталови дялове в “Аерофлот” и “РусАл” – руска алуминиева компания.) Месец по-късно Путин го назначи отново за губернатор на Чукотка – най-северният регион в Русия, въпреки че Абрамович живее в Лондон.

Разбира се, борбата с корупцията е необходима. Но олигарсите съвсем не са толкова зли, колкото  Путин иска те да изглеждат в очите на сънародниците му. Появата на олигарсите е естествена последица от икономическите, правни и политически условия в Русия днес. Големите петролни и металургични индустрии процъфтяват както никога досега благодарение на местни предприемачи, които са получиха шанс да ги преобразят. Съвсем естествено е, че някои от тези хора забогатяха, а неколцина дори станаха неизмеримо богати. В тези условия трудно може да се въведе пазарната икономика без да се създаде класа на супербогатите.

Как да гледаме на  свръхбогаташите? В крайна сметка това е въпрос на идеология. Историята показва, че зрелият капитализъм приема олигарсите, докато по-слабо развитите системи – не.

*Публикуваме част от статията, отпечатана в последния брой на списание Foreign Policy – България, което е на пазара от 7 март.

В списанието можете да намерите още:

(Х)Уго Бос. Едновременно провокатор, изпълнителен директор и електорален магьосник, Чавес упражнява съвременна форма на тирания. От Хавиер Коралес

Борисов, нормализацията и обществото. Формулата на политическия успех у нас изглежда проста: нормализация плюс маркетинг. От Васил Гарнизов

Авиокомпаниите.  Глобалната икономика не може да функционира без въздушния транспорт. Но индустрията, която ще възникне след наближаващите промени, ще се нуждае от нови крила. От Джовани Бисиняни

Как Меркел може да направи чудеса. Новият германски лидер трябва да предпише горчиви хапове за икономическо възстановяване, да заеме твърда позиция спрямо Русия и да подобри отношенията на страната със САЩ – и всичко това, докато крепи една крехка коалиция. От Уилям Дроздяк