Президентът и БСП атакуваха пред КС регламента за отпуските

Президентът и БСП атакуваха пред КС регламента за отпуските

Президентът Георги Първанов и БСП сезираха Конституционния съд (КС) в понеделник за новите правила за ползване на натрупаните отпуски. Атакуваните промени се отнасят до използването на старите отпуски до 31 декември 2011 г. Заради този текст президентът наложи вето на промените в Кодекса на труда, но мнозинството на ГЕРБ в парламента го отхвърли.

От прессекретариата на държавния глава съобщиха, че Първанов е подписал искане за установяване на противоконституционност, противоречие с международни договори, по които България е страна, противоречие с правото на ЕС на приетите разпоредби от промените в Кодекса на труда.

Още преди президентското вето представители на синдикатите и опозицията предупредиха, че промените могат да бъдат оспорени пред КС, тъй като те нарушават права на гражданите, гарантирани от конституцията и от задължения на българската държава по международни договори.

Самият Първанов също заплаши, че, ако депутатите не се съобразят с ветото, промените ще бъдат дадени на КС.

В мотивите към искането на президента за обявяване на противоконституционност на промените се посочва, че те противоречат на разпоредби на основния закон и по-конкретно на чл. 57, ал. 1, който забранява отнемането на основните права на гражданите. Основно право е и правото на платен годишен отпуск, гарантирано от чл. 48, ал. 5 от конституцията. Временно ограничаване на тези права е допустимо само в случаи на война, военно или друго извънредно положение.

Освен това според президента се нарушава чл. 57, ал. 2 на конституцията, който забранява злоупотребата с права.

Работодателите и органите по назначаването не са разрешили ползването на платен годишен отпуск. Противно на закона те не са осигурили ползването му най-късно през следващата календарна година. Работодателите са могли да предоставят неизползвани от работниците и служителите отпуски и без тяхно съгласие на основание чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда. Така те са ползвали техния труд и противоправно се освобождават от задължението да им предоставят по-късно неизползваната годишна почивка или нейната парична компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение“, се казва в мотивите към президентското искане.

По-рано от Коалиция за България съобщиха, че депутатът Любен Корнезов внася аналогично искане до КС, подписано от 51 депутати от БСП и ДПС.

Корнезов съобщи пред журналисти, че има две искания - първото е за отнемането на т.нар. стари отпуски. По думите му отнемането на тези отпуски противоречи на шест конвенции. Вторият въпрос, отправен към съда, е за това дали може да има погасителна давност при социалните права.

Корнезов заяви, че се надява през септември да има решение по въпроса. По думите му от казуса страдат самите работници, докато отговорност трябва да понесат техните работодатели.

Ние въведохме ред и така повече няма да вземат на хората отпуските“, коментира в понеделник премиерът Бойко Борисов. Той попита вносителите на искането до КС “защо не са атакували през 2002, 2003, 2004 година, когато те, които трябва да защитават отпуските на хората, са оставили така разбойнически да им ги вземат“.

Ние въведохме ред и така повече няма да взимат на хората отпуските, сиреч имаш дни за отпуск, ще си ги ползваш в годината, за която са ти дадени - да си починеш, да се възстановиш, да няма трудови злополуки, да пазим здравето на хората“, каза Борисов.

До решението за изчистване на отпуските до края на 2011 г. се стигна, след като стана ясно, че държавата дължи колосални обезщетения на съкращаваните чиновници, които имат натрупани по 100, 200 и дори 300 неизползвани дни отпуск.

Оказа се, че служители на държавната администрация не са излизали в платен отпуск в последните седем и повече години.

Преди две седмици се разбра, че на сегашния управител на НОИ Христина Митрева са изплатени 30 хил. лв. за неизползван отпуск, когато напуска института, за да стане зам.-министър. Впоследствие тя се върна в осигурителното ведомството като негов шеф.

По същия начин значителна сума е платена и на бившия управител на НОИ Йордан Христосков при напускането му.

Споделяне
Още по темата
Още от България