Президентът и престъпността: Дайте да дадем!

Ако президентът Първанов оценяваше като критична ситуация престрелките в София, той щеше да свика незабавно Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Ако не я оценяваше като чак толкова критична, той щеше да спре до срещата си с вътрешния министър, главния секретар на МВР и главния прокурор.

Първанов обаче избра трети вариант - хем да замаже отказа да свика КСНС, хем да надскочи нивото на обикновено президентско съвещание по даден проблем. Той неглижира формата на създадения със закон консултативен съвет и в същото време го преповтори в структурата на новия съвет за координация на борбата с престъпността, добавяйки и съдебната власт.

Проблемът дойде оттам, че инициативата за свикване на Консултативния съвет бе не на президента, а на лидера на СДС Надежда Михайлова, която прекъсна отпуската си и свика политическото ръководство на партията във връзка с напрежението в страната. Първанов побърза да каже “не”, само и само да не налее вода в мелницата на СДС.

Впрочем, ако беше поел инициативата, нямаше да възникне проблем с представителността на останалите участници в заседанието, тъй като те са ясно упоменати в закона, с който е създаден КСНС. Нямаше да има никакъв проблем на това заседание да дойдат и представители на съдебната власт, както стана на последната среща на КСНС през април.

С първоначалната си реакция държавният глава създаде впечатление, че не намира повод за притеснение. Малко след това обаче излезе със собствена инициатива за създаване на нов президентски съвет, с амбициозния замисъл да координира борбата с престъпността.

Това събитие беше предхождано от совалки на БСП в МВР, правосъдието, следствието и прокуратурата, а самият Първанов разговаря с вътрешния министър, главния секретар на МВР и главния прокурор. Очевидно в това време съветници на президента и БСП са решили, че е дошъл моментът Първанов да изземе инициативата по борбата с престъпността в държавата. Вероятно мероприятието е мислено като сто процента печелившо, защото от него Първанов няма какво да загуби. Дето се вика, трябва само да покаже държавническа загриженост и да раздаде задачите на институциите, а после да ги събере на отчет.

БСП се зае с публичната защита на новия съвет, изтъквайки, че държавният глава е еднакво отдалечен от трите основни власти и служи като "своеобразен арбитър между тях”. Политизирането на проблемите в борбата с престъпността беше изтъкнато едва ли не като главна пречка за постигането на реален напредък.

В този случай обаче именно БСП и Първанов политизираха проблема, при това твърде прозрачно. Първо, не допуснаха да се реализира идея на СДС, второ, опитаха се да сложат “шапка” на институциите, отговорни по Конституция за опазването на реда и сигурността и трето, да изолират правителството и управляващите от инициативи, свързани с най-“престижната” рейтингова тема – обрата в борбата с престъпността.

Затова и Първанов трудно можеше да очаква поканените да се завтекат с готовност на “Дондуков” 2. Още повече, след като и НДСВ съвсем правилно постави въпроса за легитимността на новия президентски съвет, в който трябва да участват не експерти и общественици, а министри, висши магистрати и политически лидери.

При така създалата се конфузна ситуация около президентския съвет, неговият замисъл и роля вече са доста компрометирани. Там ще се събират хора, които любезно си разменят реплики и информация, но едва ли ще се свърши някаква работа. Както се и разбра от първото му заседание, няма особени различия между институциите по необходимостта от законодателни промени, които да гарантират по-бързото вкарване на престъпниците в затвора. Детайлизирането на законовите промени е работа на парламента, пак негова задача е да ги приеме като норми на обществения живот.

В случая, въпросът по-скоро е кой ще бъде “кръстникът” на новото законодателство и ще се представи като борец за справедливост номер едно. Явно вече много хора зловидяха на Бойко Борисов за високия рейтинг и решиха да си присвоят част от него. Обвиниха го за показните акции, като самите те се пробваха в показна акция, но на друго равнище.

Затова и предназначението на мероприятието “президентски съвет за борба с престъпността” остана само в стила: Другари, дайте да дадем!