Президентът на ЕЦБ: Ограничете кредитите и свийте инфлацията

България трябва да продължи разумната фискална политика и да отговори на основните предизвикателства пред нея по пътя за присъединяването ѝ към еврозоната. Това посъветва президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише в понеделник в София.

Критериите за влизане в еврозоната са строго разписани, но стъпките за изпълнението им са различни за всяка отделна страна кандидат, каза банкерът по време на лекция в столицата. Той заяви, че критериите за членство ще се прилагат строго, но от България няма да се иска нито повече, нито по-малко, отколкото към останалите кандидати за влизане в еврозоната.

Трише предупреди, че веднъж влезли в европейския валутен съюз, няма да можем да излезем, защото такава клауза в договора не се предвижда.

Централният банкер посочи три положителни аспекта от подготвителния процес на България за приемане на еврото. Въвеждането на валутен борд доведе до макроикономическа стабилност и до повишаване на доверието в страната, каза Трише. На второ място управлението на фиска е последователно и разумно в продължение на доста години и пожеланието е това да продължи занапред. Бюджетът е балансиран, в последните години се поддържа излишък от 2,4% от БВП средно за година, а имаме обещанието в края на тази година той да е 3%, подчерта банкерът. На трето място развива се положителното сътрудничество на БНБ с европейските банкови институции.

Като предизвикателства пред България Жан-Клод Трише посочи растящия дисбаланс по текущата сметка като източник на напрежение и високата инфлация. Централният банкер посъветва да продължи политиката по ограничаване на кредитирането, като мерките на БНБ станат “по-видими”.

Високата инфлация, която в края на 2005 г. бе 6,5%, трябва се намали чрез фискалната политика и структурни мерки с траен ефект, каза банкерът.

Трише напомни, че България трябва да изпълни т.нар. критерии от Маастрихт за членство в европейския икономически и валутен съюз.

Критериите са темпът на инфлация да не надхвърля с повече от 1,5% средния темп на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация; да бъде постигнат номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум с 2 процентни пункта по-висок от този в трите страни на съюза с най-ниска инфлация; бюджетният дефицит да е по-нисък от 3% от БВП; да бъде постигнато ниво mfo 60% на отношението на брутния правителствен дълг към БВП, да бъде поддържан фиксиран валутен курс към еврото за период най-малко от 2 години.

Към момента България покрива два от критериите от Маастрихт  - отношение на външния дълг към БВП е под 60% и фиксиран към еврото валутен курс. Критериите трябва не само да се достигнат, но и устойчиво да се поддържат поне две години преди приемането на еврото.

От своя страна министърът на външните работи Ивайло Калфин категорично декларира преди лекцията на Жан-Клод Трише, че левът остава вързан за еврото в сегашното съотношение до присъединяването на България към европейския валутен съюз през 2009 г.

В края на 2004 г. правителството и БНБ подписаха споразумение за въвеждане на еврото в България. Кабинетът и БНБ ще отправят молба за присъединяване към междинния етап “Валутен механизъм ІІ” възможно най-скоро след датата на присъединяване на страната ни към ЕС.

Целта е ускорено присъединяване към Икономическия и валутен съюз и успешното въвеждане на единната европейска валута в България през 2009 г.

Краткото посещение на Трише у нас е било договорено още от предишния външен министър Соломон Паси, който обаче на присъства на поредицата срещи на централния европейски банкер в София.

Трише се срещна с президента, премиера, външния и финансовия министър, с председателя на БНБ Иван Искров и изнесе лекция пред политическия и икономическия елит на страната.