Президентът наложи вето на Закона за интеграция на хората с увреждания

Президентът Георги Първанов върна за ново разглеждане някои от промените в Закона за интеграция на хората с увреждания, които бяха приети от парламента преди две седмици. Това съобщиха в четвъртък от прессекретариата на президента.

Според държавния глава част от текстовете в закона на практика ограничават кръга на хората с увреждания, които могат да ползват интеграционните добавки.

Интеграционните добавки за хората с увреждания се дават за различни нужди - транспорт, телефонни услуги, обучение, балнеолечение, достъп до информация, наем, храни и лекарства - и са в размер на около 25 лева месечно. Досега всеки месец хората с увреждания получаваха всички видове добавки.

Идеята на вносителите на закона - депутатите от управляващото мнозинство Петър Мръцков (БСП), Хасан Адемов (ДПС) и Христина Христова (НДСВ), е в зависимост от индивидуалните си потребности хората с увреждания ще получат необходимите им видове добавки, като с направените промени да се гарантира, че няма да се дават добавки, от които определен човек не се нуждае.

“Категорично не мога да се съглася, че посоченият в мотивите на вносителите ефект - да се разшири достъпът на хората с увреждания до добавките за интеграция, е постигнат. Практически се получава точно обратното - съществено се ограничават права на български граждани в неравностойно социално положение”, заявява в мотивите си Първанов.

Това според президента пречи за постигането и на друга задача на закона – осигуряване на равнопоставеността на хората с увреждания и тяхната интеграция в обществото.

“Повишаването на качеството на живот и активното включване на тези български граждани в обществото би трябвало да е основен приоритет на Република България”, смята още Първанов.

Ветото на президента е добър повод за дискусия

Според председателя на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски, потърсен за коментар от Mediapool, ветото на президента е добър повод да се направи широка обществена дискусия за цялостната политика на държавата към хората с увреждания.

По принцип не подкрепям идеята за даване на месечни добавки, тъй като реално това са социални помощи за хората с увреждания, която не стимулира тяхната интеграция, коментира той.

Коралски предлага средствата, които се отделят за интеграционни добавки, да бъдат пренасочени към дейности, които реално да помогнат за интеграцията на хората с увреждания.

Тези пари да отиват за промени на сградите и градския транспорт, така че те да бъдат достъпни за хората с увреждания, е идеята на Коралски.

Защо да даваме пари за жестомимичен превод или придружител, когато може да се назначи човек в администрацията на различните ведомства, който да помага на хората с увреждания, попита той.

Според него водещо трябва да е желанието на хората с увреждания за интеграция, а не тяхната болест, както е в момента.

По думите му в момента само 3% от бюджета за хората с увреждания – около 126 млн. на година, се отделят за активна политика по интеграция, а останалите се изразходват пасивно.

За първите шест месеца на тази година социалното министерство е похарчило 62 млн. лева, което е повече от предвиденото в бюджета. Изплатените интеграционни добавки към август бяха 48 млн. лева на 475 000 хора с увреждания. Най-масово се използват добавките за транспорт и лекарства.

Все пак той е за регламентирана методика, по която да се определя кой какви добавки получава, какъвто опит прави законът.

Няма смисъл хора, които нямат достъп до транспорт в малките села, например, да получават така добавка, подчерта той.

Законът не ограничава правата на хората с увреждания

Не смятам, че правата на хората с увреждания са ограничени, а в някои области като обучение и наем за жилище, дори са разширени, коментира пред Mediapool един от вносителите – депутатът Петър Мръцков.

Той обаче признава, че приетият закон е само временно решение на проблема с интеграцията на хората с увреждания.

Досега правото на интеграционни добавки бе уредено чрез наредба, която бе отменена с решение на Върховния административен съд, и ние искахме да закрепим това право със закон, обясни той.

Депутатът подкрепя идеята Агенцията за хората с увреждания да получи повече права. Ще настоявам агенцията да има възможност да разкрие и регионални структури, към които хората с увреждания да се обръщат за съдействие, подчерта той.

По думите на Мръцков в агенцията трябва да работят около 400-500 души, а в момента тя разполага с около 30 души персонал, като използва и служители на Агенцията за социално подпомагане.