Президентът не одобрява подкрепата за САЩ по кризата

Президентът Първанов пак настоя България да промени позицията си по иракската криза, като апелира страната да не се произнася окончателно по един или друг проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Първанов се изказа в полза на резолюция, която да реши окончателно въпроса с ръзоръжаването на Ирак, която да обедини Съвета на ООН, както и да даде достатъчно време на оръжейните инспектори да си свършат работата.

България вече подкрепи чрез посланика си в ООН Стефан Тафров новата проекторезолюция на САЩ, Великобритания и Испания, която отваря пътя за удар срещу Ирак, тъй като Саддам не се е разоръжил напълно и безусловно, както изисква сегашната резолюция 1441. Междувременно вносителите на новия проект обмислят промени в текста, а шест непостоянни членове на Съвета предложиха крайният срок на ултиматума да бъде 17 април вместо 17 март. Русия обяви преди два дни, че ще наложи вето върху проекта на САЩ.

Българската позиция няма да се променя, каза премиерът

Премиерът Симеон Сакскобургготски заяви днес пред журналисти, че позицията на България по иракската криза е "пределно ясна" още от ноември м.г. и не вижда смисъл да се свиква Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) към президента, за да се изработва становище по новата резолюция в Съвета за сигурност. За свикване на КСНС настоява най-вече СДС, който иска да накара президента да заеме категорична позиция по иракската криза.

Запитан дали има решение на кабинета за подкрепа на новата резолюция, премиерът посочи: "Нашето становище вече се изказа, но утре сигурно ще бъде вече окончателно според развитието на темите."

На въпрос означава ли това, че България е "за" втората резолюция, Сакскобургготски заяви " Да ви кажа, че сега се очертава. Позицията ни е пределно ясна. Няма промени дори от ноември вече."

Според президента обаче българската позиция не трябвало да бъде установена веднъж завинаги, тъй като претърпяват развитие и позициите на всички държави.

МВнР: Няма развития, които да налагат промяна

Позицията на България по иракската криза няма да бъде коригирана, защото няма достатъчно основания за това, заяви по-рано днес говорителят на Външно министерство Любомир Тодоров. Той обясни, че няма конкретно правителствено решение за това, тъй като позицията е формулирана с решението на парламента от 7 февруари да подкрепи евентуална военна операция срещу Ирак.

Дори в новия си вариант втората проекторезолюция на ООН не съдържа нови елементи, които да налагат промяна в решението на Народното събрание, каза Тодоров. По думите му позицията би могла да бъде променена при "съществено развитие" на международната обстановка, но Тодоров не можа да даде пример за такова. Той добави, че посланикът ни в ООН Стефан Тафров прави постоянни консултации с колегите си от Китай, Франция, Германия и Русия и "ако в последния момент бъде внесен текст, съдържащ съществени различия", щяла да се наложи преоценка на позицията ни.

Президентът: Да не се произнасяме окончателно

Президентът Първанов днес обаче се позова именно на динамичната обстановка в Съвета за сигурност и призова за такава резолюция, която "би консолидирала Съвета и би довела до по-голямо единство в позициите на страните от ЕС и НАТО, а не документ, който да разединява".

Новата резолюция би трябвало да включва такава дата, която да позволи на оръжейните инспектори да си свършат работата, каза днес Георги Първанов, с което отново прикани правителството да оттегли твърдата подкрепа за САЩ в полза на Франция, Германия и Русия.

Консултациите трябва да продължат преди всичко с основните партньори на България от НАТО и ЕС, доколкото виждам такава е и позицията на премиера, допълни президентът.

Държавният глава каза, че е за резолюция, която ще спомогне за окончателното решаване на въпроса за разоръжаване на Ирак от оръжия за масово поразяване.

Българският контингент може да замине за Залива всеки момент

Днес той се срещна с военния министър Николай Свинаров и началника на Генералния щаб ген. Никола Колев след което заяви, че военна опасност за България не съществува. Потенциални рискове във вътрешен план има и сега, независимо от това, че не се намираме в състояние на военен конфликт, допълни Първанов.

Ген. Колев е информирал, че предназначеният за съседна на Ирак държава български контингентът за химическа и биологическа защита е сформиран е готов да тръгне всеки един момент. Той уточни, че не е решено кога и дали ще тръгне. Има време да се търси политическо решение на въпроса около Ирак, добави Колев.

Президентът заяви, че е възможно да свика КСНС, който да обсъди сигурността на България в случай на военен конфликт в Ирак.

Свинаров: Не е работа на КСНС да изработва позиция, вече имаме такава

Попитан необходимо ли е свикване на КСНС, министър Свинаров отговори, че го изисква националната отговорност, а не ситуацията. Не бива да мислим, че свикването на КСНС означава някаква заплаха за населението, напротив, това е грижа на най-високото ниво на държавно ръководство да гарантира спокойствието в следващите седмици и месеци, както и средство за взимане на всички необходими мерки, посочи Свинаров.

Той обаче е категоричен, че "не е функция на КСНС да заема позиция" по новата резолюция на ООН за Ирак.

На въпрос дали трябва консолидиране на българската позиция по втора резолюция Свинаров отговори, че към настоящия момент българската позиция отговаря на правителствената политика в тази област и не е необходима промяна.Той предположи, че ще може да има промяна в текстове на резолюцията. Ситуацията е динамична, добави Свинаров.

Неговото очакване е, че евентуални военни действия срещу Ирак не могат да започнат преди края на месеца, именно поради продължилите консултации в Съвета за сигурност.

България ще подкрепи удар срещу Ирак на САЩ, дори и той да не санкциониран от ООН, стана ясно от днешното изказване на говорителя на МВнР Любомир Тодоров. Той обаче заяви, че към България не е била подавана информация за датата на евентуалната военна операция. Заради изтичане на информация САЩ отказвали да я предоставят и на част от съюзниците си от НАТО. Вчера АФП предаде, че с такъв мотив САЩ са отказали да информират израелското правителство. Те щели да им кажат датата непосредствено преди началото на американската военна офанзива.

Тодоров обясни още, че позицията на България по втората резолюция е базирана на решението, с което парламентът одобри на 7 февруари американското искане за подкрепа на военна операция,

В текста се казва, че в интерес на запазването на шансовете за мирен изход от кризата, е необходимо да продължи оказването на сериозен натиск върху режима в Багдад за изпълнение на 1441. Ние виждаме във втората проекторезолюция допълнително средство за оказване на още по-силен дипломатически натиск, заяви Тодоров и допълни, че нито първата редакция на проекта, нито внесената от Великобритания в петък втора редакция съдържат термини, свързани с употребата на военна сила. Такива се съдържат в резолюция 1441, поясни Тодоров. Той припомни, че резолюцията бе приета с консенсус в Съвета на ООН.

Тодоров потвърди информациите, че се готви и най-вероятно ще бъде внесена трета редакция на проекторезолюцията на САЩ, Испания и Великобритания. Според индикациите, датата 17 март щяла да бъде заменена с друга, най-вероятно отлагаща във времето крайния срок, дата.