Президентът поиска данъчни облекчения за фирми, които инвестират в науката

Необходимо е да се повишава с по-високи темпове държавното финансиране на науката и да се насърчава участието на частния сектор във финансирането на научните изследвания, каза президентът Георги Първанов в словото си на тържественото събрание на БАН по повод 24 май.

Решаването на проблемите може да стане чрез постигането на ежегодно устойчиво нарастване на относителния дял от средства от брутния вътрешен продукт, заделяни за развитието на науката, каза Георги Първанов.

Президентът посочи, че все още почти нищо не е направено за фискални и данъчни облекчения за изследователска дейност и за фирми, инвестиращи в науката. Няма механизъм за продажба на научния продукт и за фирми, който използват този научен продукт или назначават научни специалисти, добави той.

Проблемът е, че частният сектор остава практически изолиран от науката, а големите резерви за финансирането на изследванията са именно в тези посоки, смята държавният глава. Не можем повече да си позволяваме взаимната изолация на учени, политици и бизнес, защото от това губим всички ние, губи и страната, посочи президентът Първанов.

Трябва да въведем държавническото мислене към българската наука и към всички, които я творят, посочи държавният глава. Според него трябва да се създадат подходящи механизми за свързване на основните участници в процеса на създаване и реализация на научните продукти - научни организации, индустрия, регулаторни органи. Това ще позволи да се създаде и прилага обща стратегия за развитие на науката и на страната като цяло, посочи държавният глава, цитиран от БТА.

По думите му би трябвало да се помисли и за подобряване на условията за научна дейност във всичките ѝ аспекти, като се приемат необходимите законодателни и нормативни документи.

Сред посочените от президента проблеми е намаляващият брой на българските учени. Георги Първанов отбеляза, че остава под въпрос връзката между поколенията, като за кратко време средната възраст значително се е повишила и тази тенденция все още не е спряна. През последното десетилетие не се осъществи модернизиране на материалната база по европейските стандарти и българските учени са поставени пред изпитанието да извършват изследванията си с остаряваща не само морално база, каза президентът.

Според държавния глава, за да се промени отношението на държавата към науката, е нужно да се пречупи тенденцията науката да се разглежда като непроизводителен консуматор на бюджетни средства, върху който трябва да се налагат жестоки ограничения.

По думите му важно е да се съобразяваме с европейските изисквания и стандарти, които да се приемат като абсолютно необходими стъпки за модернизацията на страната.

Първанов посочи, че през последните години темата "Знание, наука, иновации" владее публичната дискусия и политическата дейност на ЕС. Европа си е поставила за цел европейско общество, основано на знанието. Повечето страни- стари и нови членки, приеха сериозни национални програми за насърчаване на инвестициите от частния сектор в науката, създават се фондове за рисков капитал, въвеждат се данъчни облекчения, каза президентът Първанов.