Президентът продължава да настоява за референдум за ЕС

Президентът Георги Първанов продължава да настоява да се проведе референдум за членството на България в Европейския съюз. Това стана ясно от изявлението на държавния глава, след като в четвъртък подписа указа за обнародване на решението на парламента, с което бе ратифициран договора за присъединяване на България към ЕС. Още същият ден Държавен вестник издаде извънреден брой, в който обнародва ратификацията на договора.

Първанов подчерта, че е наясно, че след този акт на парламента отпада необходимостта от референдум, който да е равносилен на ратификация. В същото време, вчерашното гласуване на Народното събрание блокира и допитването до народа по сегашното законодателство, според което референдумът като съвещателен механизъм трябва да се проведе преди окончателното вземане на решение.

Според държавният глава обаче може да се изработи специален закон за референдума за ЕС, като самото пряко допитване на обществото може да се проведе едновременно с изборите за депутати за Европейския парламент. В ЕС влизат не българските институции, а целия български народ, аргументира си той.

Убеден съм, че този избор ще бъде убедително потвърден от народния глас, но продължавам да настоявам той да бъде чут, заяви още Георги Първанов.

По-рано през деня, от името на НДСВ зам.външният министър Гергана Грънчарова остави за след изборите въпроса дали да се проведе допитване, което да установи нагласите след българското общество за членството в Европейския съюз. Обяснението на Грънчарова, че досега не е проведен референдум бе, че по-важно било да се приключат преговорите и да се подсигури цялата процедура по подписването на договора.

В пряк коментар на държавния глава обаче министърът по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че като че ли “по-скоро се получи едно състезание между политиците кой обича повече народа, като споменава думата референдум, отколкото като реални действия”. За да се направи едно нещо, то трябва да се предложи, да се покаже пътя, по който да се случи и да се насрочи датата, на която да се случи, допълни Кунева. Тя каза още, че приветства всичко, което може да мобилизира хората и да ги направи по-съпричастни. Но евроминистърът била сигурна и без референдум, че всички са съпричастни към присъединяването на България към ЕС

АЕЦ Козлодуй бил най-тежкият компромис на България пред ЕС

Полученият шанс за присъединяване към ЕС изискваше и компромиси, коментира още президентът.

Като тежък компромис той определи затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй”. Първанов повтори позицията си, че според него българският интерес в случая не е бил достатъчно добре защитен, като една от основните причини за това е била липсата на единодействие между българските институции.

Самият Първанов на няколко пъти се противопостави на правителството, което прие искането на ЕС двата реактора да се затворят до края на 2006 г. Най-драстичният случай бе непосредствено след взимането на това решение от кабинета Сакскобургготски, когато в писмо до колегите си от 15-те членки на ЕС държавният глава се опита да ги убеди в нелегитимността на това действие на правителството.

Днес президентът обаче бе категоричен, че с подписването на договора за присъединяване са затворени всякакви възможности за повторно отваряне на глава Енергетика, тъй като не се знае дали ще бъде приключена навреме – теза, която наскоро бе лансирана от зам.председателят на БСП Румен Овчаров.

Според Първанов, оттук нататък възможността за развитие на ядрената ни енергетика е в проектите за изграждане на нови мощности.

Първанов заяви още, че е необходим точен и конкретен план за действие до присъединяването ни към ЕС, който да бъде подкрепен от новия парламент с мнозинство, близко до консенсуса.

Преди два дни от дясната коалиция ОДС заявиха, че подготвят програма, която да предпази България от предпазната отлагателна клауза в договора за членство в ЕС. Програмата ще бъде готова до седмица и ще включва мерки в 5 приоритетни области - съдебна реформа, борба с престъпността, борба с корупцията, повишаване на конкурентността на икономиката и подготовка на структурите за ефективно участие в общата селскостопанска политика на ЕС.

Съдебната реформа бе посочена днес и от държавния глава като приоритет в плана за действие за ЕС. Тук трябва да бъдат приети нов Наказателно процесуален кодекс, нов Наказателен кодекс, а при необходимост и нов закон за специалните разузнавателни средства, както и нов закон за МВР.

Без да се включва в споровете между политиците и магистратите, Първанов очерта слабости и на двете страни при осъществяване на реформата. Невъзможно е изработването на законодателна рамка без участието на магистратите, подчерта президентът, но допълни, че представителите на съдебната власт трябва да се чувстват не само като обект, но и субект на реформата.

Държавният глава повтори и тезата си, че след като България вече изпълни досегашните си приоритети – членство в НАТО и в ЕС, сега е необходима нова обединителна цел. Такава, по думите му, може да бъде една стратегия за догонващо развитие на България и изравняване със социално-икономическото състояние на членките на ЕС. Присъединяването има смисъл единствено в реформи, които водят до подобряване на живота на българските граждани, коментира Георги Първанов.