Президентските избори в Сърбия - тест за правителството и за реформите

"Очевидно е, че избирателното тяло, благодарение на което се стигна до 5 октомври 2000 г. и падането на режима на Слободан Милошевич, все още е около 60 процента. Това са разделените сега гласове за Воислав Кощуница и Миролюб Лабус. Следователно хората, които искат Сърбия да продължи по пътя, който пое преди две години, са мнозинство" - бе краткият анализ на министъра на външните работи на Югославия Горан Свиланович на резултатите от произведените вчера избори за президент на Сърбия.

Впоследствие оценката на Свиланович бе споделена от почти всички лидери на управляващата в Сърбия коалиция ДОС, независимо от факта, че предизборната кампания бе белязана изцяло от сблъсъка между групировките около двете най-влиятелни партии в ДОС - Демократическата партия на Сърбия /ДПС/ на югославския президент Воислав Кощуница и Демократическата партия /ДП/ на сръбския премиер Зоран Джинджич. Джинджич подкрепи кандидатурата на Лабус, официално издигната от група граждани.

Тези избори според анализаторите бяха нещо като референдум за политиката на правителството и затова как трябва да се развиват реформите в страната. Кощуница, който обяви за свой приоритет изграждането на основните законови рамки в страната и след това провеждането на икономическите реформи, и то съобразени със социалната цена, която могат да понесат гражданите, заяви, че ще отстоява тези си виждания и по време на кампанията за балотажа.

Лабус от своя страна пак посочи, че за него основният акцент си остава бързото интегриране в европейските институции, основно по пътя на икономическото развитие на страната, дори и на скъпата цена, която ще платят мнозинството от хората. Кабинетът Джинджич изцяло застана зад тази позиция.

Вчерашният вот обаче показа, че избирателите предпочитат възгледа на Кощуница и че мнозинството все още не е готово да поеме по болезнения път към изграждане и утвърждаване на европейските стандарти.

Друга част от активните избиратели убедително доказа, че националната идея все още държи първенството сред основните приоритети. Единият от най-сериозните индикатори за това е сериозният процент гласове, подадени за крайния националист Воислав Шешел, председател на Сръбската радикална партия /СРП/.

Националното всъщност се просмукваше в предизборните послания на кандидатите за най-високия пост в държавата и присъстваше под една или друга форма в изявленията и поведението им. Миролюб Лабус в хода на кампанията отиде до Хилендарския манастир да се черкува, за да убеди избирателите, че е истински православен вярващ, истински сърбин и да обори твърденията, че името му не било сръбско. В тези рамки се вписва и възгласът му "Сърбия - лидер на Балканите".

Поведението на кандидатите, както отбелязват редица наблюдатели, е продиктувано от нагласата на избирателите, а тя е "Сърбия над всичко". За част от анализаторите вчерашният вот сигнализира, че агресивният национализъм, изповядван от режима на Милошевич, до голяма степен е изличен от масовото съзнание, но обикновеният сърбин все още не се е излекувал от метастазите на мита за "небесния народ" и за предопределената му значима роля, ако не в Европа, то поне на Балканите.

Лиляна Бачевич от Центъра за изследване на общественото мнение смята, че вотът за Шешел е израз на недоволството на гражданите от конфликтите в ДОС, израз на намерението да се подкрепи кандидат, който е противоположност на двамата, които застъпват демократичната, модерната опция /въпреки всички разлики, които съществуват между тях/. За Слободан Самарджич, политически съветник на президента на Югославия, класирането на първите четирима кандидати показва, че гражданите дават предпочитания на онези претенденти, зад които стоят политически партии. Необходима е партийна стабилизация в Сърбия и е време големите коалиции да напуснат политическата сцена, казва Самарджич.

Според политолога Владимир Гоати тези избори отразяват краха на една голяма партия, която имаше за свързваща тъкан един човек. "Не искам да печатам некролози, но тези избори са ясен сигнал, че Социалистическата партия на Сърбия /СПС/ изчезва от политическата сцена. Това е възможност за някои партии от ДОС да заемат социалдемократическата част от политическото пространство", смята Гоати.

Социологът Зденка Миливоевич допълва, че като електорат част от социалистите са отишли при ДПС, а част при СРП.

Председателят на Кординационния център за Косово на югославското и сръбското правителство Небойша Чович смята, че неясното отношение на Белград към областта е една от основните причини за Шешел да гласуват 57 процента от косовските сърби. За това според Чович е допринесла и забраната на ЮНМИК кандидатите за президент на Сърбия да водят предизборна кампания в областта. "Сърбия все още няма ясна визия за решаването на междуетническите конфликти, наследени от Милошевич, и бойкотът на вота от етническите албанци в Южна Сърбия е сериозен показател за това", заключи Чович.

Наблюдателите прогнозират, че на втория тур избирателите на кандидатите, които не се класираха, ще подкрепят Кощуница. Не се изключва и възможността Шешел, чийто щаб вече изрази съмнение в законността на произведения първи тур, да призове подкрепилите го да не участват в балотажа. Една от партиите в ДОС -Демохристиянската партия още преди месеци заяви, че е против тези избори по принцип, защото е за самостоятелна сръбска държава. Водачът ѝ Владан Батич, който е министър на правосъдието в сръбското правителство, заяви, че е за бойкот на изборите.

Всички анализатори са единодушни в очакванията си, че в балотажа ще участват под 50 на сто от шестте и половина милиона гласоподаватели. Това означава, че той ще е недействителен, победител не може да бъде излъчен и целият изборен процес ще трябва да се повтори. В конституцията обаче не е определен срок, до който трябва да бъдат насрочени новите избори. Записано е само, че до изтичането на мандата на изпълняващия длъжността държавен глава на Сърбия трябва да бъде избран негов приемник.

Мандатът на социалиста Милан Милутинович завършва на 5 януари 2003 г. Съществува и възможността ако дотогава няма законно избран нов президент, поста да поеме председателят на парламента на Сърбия.

Кой ще спечели на втория тур и дали изобщо ще има краен победител едва ли е съдбоносно решение за Сърбия на този етап. Засега е сигурно само едно и то бе много добре формулирано от Кощуница в изявлението му в изборната нощ - независимо от изхода на тези избори най-късно до началото на следващата година Сърбия ще навлезе в един продължителен цикъл от избори, защото приемането на основния документ на новата държава Сърбия и Черна гора означава неизбежно изработване на нови конституции на двете републики и избори за институциите в тях.

Заглавието на е на mediapool.bg