Президентските избори в Сърбия пак се провалиха

За трети път за по-малко от година сърбите не успяха да изберат президент заради недостатъчната избирателна активност.

Според предварителните резултати едва около 40 на сто от избирателите са гласували. Според конституцията, за да бъдат изборите признати за валидни, в тях трябва да участват над 50% от избирателите.

Коментатори винят за апатията политическите скандали и общото разочарование от политиците, предаде Би Би Си.

Сръбският премиер Зоран Живкович заяви, че въпреки неуспешните президентски избори реформите ще продължат. Живкович призова хората да гласуват на предстоящите на 28 декември парламентарни избори: "Не бива да позволим Сърбия да спре реформите или да направи обратен завой. Парламентарните избори са възможност за демократичните сили да започнат да работят за промяна в Сърбия, а не да се занимават с политически заговори и взаимни обвинения" - посочи премиерът Живкович.

Междувременно обаче кандидатът на управляващата коалиция ДОС Драголюб Мичунович загуби катастрофално от основния си съперник, представителя на Сръбската радикална партия Томислав Николич. Центърът за свободни избори и демокрация (ЦСИД) съобщи късно снощи резултат от обобщени данни до 21.45 ч. на 16 ноември, според които считаният предварително за безспорен фаворит Мичунович е събрал доверието на 8 милиона 851 хиляди и 66 граждани (35,3 процента), а за Николич са гласували 11 милиона 775 хиляди 07 души (46,9 процента). Изследването на ЦСИД показва обща активност на гласоподавателите от 38,6 на сто, което е твърде далеч от необходимите над 50 процента участници за валидност на изборите.

Резултатите от президентските избори са важен сигнал и предупреждение за стратегическите парламентарни избори на 28 декември, оцени снощи политическият анализатор от Института за обществени науки Владимир Гоати.

Кандидатът на сръбските радикали Томислав Николич оцени, че тези президентски избори са голям успех за радикалите.

Моята победа е знак, че в Сърбия побеждават патриотичните сили, че побеждава антихагското лоби и това е ясно послание за гражданите на Сърбия, заяви Николич.

Кандидатът на ДОС Драголюб Мичунович изрази разочарование от това, че президентските избори бяха неуспешни и оцени, че всички партии трябва да си извлекат поуки от това. Той заяви, че е борец и че няма да се предаде, докато в Сърбия не бъдат установени и оглавени всички институции и докато не приключи процеса на интеграция в ЕС.

Сръбският премиер Зоран Живкович, цитиран от в.Глас явности каза, че не е доволен от резултатите на Драголюб Мичунович на президентските избори, с оценката, че кандидатът на ДОС е бил "сам срещу всички".

Срещу Мичунович бяха неговите естествени противници, но и част от онези демократични сили, които през октомври 2000 г. бяха с нас, каза Живкович.

Той изтъкна, че парламентарните избори на 28 декември ще бъдат "възможност демократичните сили да се върнат към истинската си работа - производство на промени."

Живкович каза, че нови президентски избори ще бъдат насрочени след учредяването на новия парламент и призова гражданите да не се плашат, тъй като в страната няма криза.

Третият пореден провал на президентските избори в Сърбия, поради недостатъчна избирателна активност, създава сложен юридически казус, тъй като преди няколко дни бе разпусната републиканската Скупщина, чийто председател Наташа Мичич изпълняваше временно и функциите на президент на Сърбия. Юристите все още нямат отговор на въпроса кой има пълномощия да насрочи нови президентски избори, предаде БТА.

Сегашното премерване на силите и най-вече мощният възход в доверието към радикалите, създават принципно нова политическа ситуация в Сърбия. Очевидно в ход е процес на преструктуриране в политическото пространство и установяване на внушителна група от гласоподаватели, които все още не могат да намерят своя партия. Именно към този скрит резерв ще се стремят сега основните играчи на предстоящите парламентарни избори.

Третият пореден неуспешен опит да бъде избран президент не е лична драма на провалилите се претенденти за високия пост, а сериозен повод за тревога от състоянието на целия политическия елит на Сърбия. Силната конфронтация между политическите партии, поредицата скандали и убийството на премиера Зоран Джинджич отвориха вакуум в доверието на гражданите, в който бързо се наместват радикалите на Воислав Шешел. Всичко това и трудната предвидимост на процесите безспорно моделират отношение на особена предпазливост на влиятелния международен фактор към Сърбия. Оттук възниква и логичният въпрос: доколко институционалната нестабилност ще повлияе на евроинтеграционните процеси в републиката.