Президентските избори във Франция:Президентските избори във Франция:

Великият Шарл дьо Гол, който имал авторитета на патриарх, на моменти се терзаел от съмнения. И се питал как се управлява страна, която произвежда 326 вида сирена. В неделя французите отново ще избират президент.

Склонността към анархия на революционния народ се проявява и в сегашната предизборна борба. Как французите ще изберат човека, който трябва да ги обедини около себе си и да ги представлява, след като трябва да избират между 16 кандидати- 12 мъже и 4 жени. Досегашният рекорд бе през 1974 г., тогава се издигнаха 12 кандидатури. Огромният списък на кандидатите прилича на колекция от куриози.

В него фигурират трима троцкисти, които призоват обречените към последния бой, двама десни екстремисти, двама зелени, единият ляв, а другият консерватор, и лидерът на партия на ловджиите, който е против всякакви забрани на лова.

В края на краищата французите ще изберат един от двамата фаворити, защото след първия тур на 21 април изборът ще бъде между първите двама с най-добрите резултати. А това според допитванията до общественото мнение ще бъдат 69-годишният президент-голист Жак Ширак и съперникът му, 64-годишният премиер-социалист Лионел Жоспен. Те ще участват в дуела при втория тур на 5 май.

Може ли всеки от двамата да стане популярният народен монарх, когото желаят гражданите? Многото кандидати не са доказателство за жизнена демокрация, а проявление на несъответствие между търсенето и предлагането във френската политика.

На първия тур французите ще се ръководят от чувствата, на втория - от разума. Този път обаче сърцето и разумът клонят в различни посоки. По принцип вотът е присъда над управляващите. И Ширак и Жоспен са управляващи. Затова французите не са много наясно кого да възнаградят и кого да накажат. Отговорността е споделена и поради това размита. Избирателите се колебаят, от началото на преизборната борба Ширак и Жоспен се ползват с еднакъв рейтинг, категоричната прогноза изглежда невъзможна.

И все пак заблуждава впечатлението, че двамата са всъщност еднакви. Парадоксалното на сегашната предизборна борба е, че Ширак упорито се представя в добра форма, макар обективно почти всички фактори да сочат противното.

Сянката на миналото непрекъснато застига Ширак. Като кмет на Париж от 1977 до 1995 г. той притежаваше абсолютна власт и управляваше столицата и огромните ѝ финансови ресурси като свое владение. Набираше незаконни партийни дарения, осигуряваше на васалите си скъпо платени постове. В служебното и пищно обзаведено жилище от 1000 кв. м семейство Ширак е похарчило за храна между 1987 и 1995 г. общо 14 милиона франка или над 2 милиона евро. В сумата не влизат разходите за приеми.

Във всяка друга демократична страна замесеният в подобни скандали политик отдавна щеше да е политически труп. Ширак, който в качеството си на президент притежава имунитет, печели от цинизма на французите. Очевидно те смятат корупцията за неизменна част от политиката, а неподкупността - за добродетел на наивници.

Предизборната кампания на Жоспен с акцент върху честността, доверието и компетентността не дава засега особен ефект. Премиерът има излъчването на технократ, а не на човек със сърце, прилича повече на директор на фирма, отколкото на баща на нацията. При това той има с какво да се гордее. При неговото управление френската икономика нарастваше средно с 3 процента годишно. Покупателната способност на домакинствата също растеше с 3 процента годишно и така стимулираше вътрешното търсене. Безработицата намаля с 3,4 процента, тоест по-бързо и по-видимо в сравнение с Германия, Великобритания и Италия.

И тъй като Ширак няма какво по-особено да предложи в стопанската и социалната политика, той залага на борбата срещу престъпността и вътрешната сигурност. Тема, която смята за едно от слабите места на левицата.

Ширак непрекъснато бичува "упадъка" и призовава за "възстановяване на авторитета на държавата" и "вътрешния мир", сякаш Франция е изправена пред гражданска война. Играе си със страховете на хората и в същото време се опитва да ги успокоява. Необременен от принципи, мнения и идеологии, той жонглира майсторски с взаимоизключващи се неща: представя се за националист и същевременно европеец, консерватор и поддръжник на социалната държава, в подкрепа на глобализацията и за нейното ограничаване, на селското лоби и на екологичното земеделие.

Ще заплени ли отново французите недискретният чар на застаряващия прелъстител, това е въпросът.