При добър доклад от партньорската проверка

Ако официалният доклад от проведената неотдавна партньорска проверка на АЕЦ "Козлодуй" е положителен, българската страна ще търси по-големи финансови компенсации от ЕС за предсрочното закриване на 3-ти и 4-ти блок в АЕЦ "Козлодуй". Това стана ясно от изявлението на премиера Сакскобургготски след завръщането му от Брюксел. На летище София Симеон потвърди волята на българското правителство да не се отказва от ангажимента си пред ЕС, поет в глава "Енергетика", да затвори двата 440-мегаватови реактора през 2006 година.

По същото време, в Козлодуй се проведе протестен митинг на работещите в атомната централа, които поискаха оставката на правителството и предоговаряне на ангажиментите на страната ни за двата реактора.

АЕЦ "Козлодуй" е бил тема от днешните разговори на Симеон с председателя на Европейската комисия Романо Проди и комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. При завръщането си в София премиерът каза, че според него най-важният въпрос сега е какви компенсации може да договори България за закриването на 3-ти и 4-ти реактори. Сакскобургготски съобщи, че е повдигнал пред Проди и Ферхойген именно въпросът за компенсациите, но не каза подробности за тази част на разговорите.

Симеон еднозначно заяви, че от България се очаква да действа последователно и отговорно и да спазва ангажиментите, поети още през 1999 година, в меморандума между тогавашното българско правителство и Еврокомисията.

Запитан дали изобщо резултатите от приключилата неотдавна партньорска проверка в АЕЦ ще намерят място в преговорния процес, премиерът определи като логично ако резултатите са положителни, българската страна да потърси по-големи финансови компенсации за закриването на реакторите.

Той отново каза, че ако сега по глава "Енергетика" започнат допълнителни дискусии, те могат да продължат години и години напред.

За първи път миналата седмица българският премиер публично потвърди, че България ще спази ангажимента си за закриването на двата реактора, защото обратното би поставило на риск стратегическата цел на страната за по-скорошно членство в ЕС. След среща с премиера на Ирландия, която поема от 1 януари догодина председателството на ЕС, Симеон отправи към българските медии риторичния въпрос кое е по-добре за страната - да спази ангажиментите си по глава "Енергетика" и да влезе в ЕС през 2007 г. или да отвори наново преговорната тема и да отложи присъединяването си за 2020-та или 2030-та година.

Също днес около 1000 работници от атомната централа участваха в протестен митинг под надслов "АЕЦ Козлодуй - вчера, днес, утре", съобщи БНР. Митингът в Козлодуй бе организиран от петте синдиката в централата.

Протестиращите, скандиращи за оставката на правителството, приеха декларация до Народното събрание, Министерския съвет и президентството, в която настояват за незабавно отваряне на глава "Енергетика" в преговорите с ЕС на базата на техническите експертизи, за промяна на параметрите по споразумението за 3-ти и 4-ти блок и за експлоатацията на двата реактора, докато това е икономически изгодно.

В декларацията се казва още, че правителството трябва да вземе мнението на община Козлодуй и работещите в АЕЦ при решението си за централата.

Протестиращите атомни енергетици настояха също да бъдат модернизирани незабавно 1-ви и 2-ри блок на атомната централа. Двата най-стари реактори бяха спрени окончателно на 31 декември м.г., което бе първата стъпка от изпълнението на споразумението с ЕС. 15-те страни членки на ЕС настояват България да затвори четирите 440-мегаватови реактора, като в същото време Брюксел отпусна финансова помощ за модернизацията на двата 1000-мегаватови 5-ти и 6-ти реактор.