При тези ограничени правомощия е по-добре президентът да се избира от парламента

При тези ограничени правомощия е по-добре президентът да се избира от парламента

При тези ограничени правомощия, които президентът на България има в момента, е по-добре той да се избира от Народното събрание, а не чрез пряк вот. Това каза председателят на Конституционния съд Неделчо Беронов пред бТВ в четвъртък. Той бе поканен в студиото по повод 15-тата годишнина от влизането в сила на конституцията на страната, приета през 1991 г., и заради номинирането му от ДСБ за кандидат-президент.

Има разминаване между малките президентски правомощия и прякото избиране на държавния глава, каза Беронов. Затова може да се помисли с конституционни промени в бъдеще да се реши дали президентът да остане със сегашните ограничени и в общи линии само представителни правомощия, но да се избира от Народното събрание, или да се увеличат правомощията му и се запази прекият вот.

Беронов обясни обаче, че България по конституция е парламентарна република и увеличаването на президентските правомощия ще промени характера ѝ. Той сподели личното си мнение, че по-съвременния и демократичен европейски начин на държавно устройство е парламентарната република, където депутатите избират държавния глава. Така е в Италия, Германия, Турция, “където парламентът избра за президент г-н Сезер, бивш председател на Конституционния съд”, каза Беронов.

Съдията повтори тезата си, казана преди няколко дни, че сегашната конституция на България вече е изживяла времето си и може да бъде осъвременена. Той изказа мнение, че е много важно да се даде възможност на всеки гражданин да се обръща към Конституционния съд, което право му е отнето със сегашния основен закон.

“Обстановката, при която се прие конституцията от 1991 година, е коренно различна от тази, която имаме в момента - и с външна ориентация, и с икономическо, и с политическо развитие. Това налага едно осъвременяване на нашия основен закон. И аз съм дълбоко убеден, че генералното решение, най-доброто, би могло да се получи, ако се свика наистина едно Велико народно събрание. Отделен е въпросът, че това не може да стане толкова бързо, толкова леко. То изисква време и обща политическа воля”, каза председателят на КС.

“Дълбоко съм убеден, че е необходимо и все ще се стигне някога до Великото народно събрание, въпросът е само на време”, допълни той.

По повод номинирането му от ДСБ за кандидат-президент, Беронов каза, че мандатът му на конституционен съдия изтича на 3 октомври, и като кандидатурата му бъде подкрепена от цялата десница, той ще може да влезе в предизборна кампания. Дотогава ще изпълнява задълженията си на председател на КС.

За да няма съмнение в политически пристрастия, Беронов няма да вземе участие в разглеждането на двете дела, заведени в КС за третите поправки в конституцията.

“Аз в никой случай няма да участвам при гледането на тези дела по същество, т.е. по тяхното решаване. Разбирам деликатността, ще си направя отвод и няма да присъствам. Аз ще си свърша своята служебна работа - да насроча заседанията, до организирам провеждането им, но не и с мое участие при решаването”, каза той.

Беронов повтори, че засега е дал принципното си съгласие да бъде издигната кандидатурата му за президент само на обединената десница. Той подчерта, че държи да не бъде издиган от отделна партия и бе категоричен, че няма намерение да се състезава с друг кандидат на десницата на предварителни избори.

На деликатния въпрос за възрастта му и някои изказани от членове на СДС възражения срещу нея, той отговори, че на това трябва да се гледа по европейски.

“Възрастта не е прецедент в много държави. Има го дори в Германия, има ги и другаде и т.н. Така че само по себе си това обстоятелство не е някаква фатална пречка. Въпросът е на конкретна преценка. Естествено, аз няма да участвам в нея, друг ще я прави. Но нека погледнем на нещата така, както и европейците гледат на тях”, каза Беронов.

Споделяне
Още от България