Приетата "миньорска" поправка на Манолова може да струва милиони

Само Хасан Адемов попита защо с пари на общественото осигуряване се решават проблеми на заетостта и отрасловото преструктуриране

Сн.: БГНЕС

Набързо парламентът прие спорна промяна в Кодекса за социално осигуряване, която дава възможност за ранно пенсиониране на миньори, работили под земята. Изключението, което дава възможност на такива хора да се пенсионират на 45 години - 7 години по-рано от останалите работещи първа категория труд, включително и миньори, които работят над земята, беше внесен от ГЕРБ под натиска на омбудсмана Мая Манолова. Така на практика връща старо положение в закона, което беше премахнато преди години като създаващо неравнопоставеност между категорийните работници.

Манолова поиска промяна с мотива, че по този начин ще се даде възможност на миньорите от закрития рудник "Бобов дол" да се пенсионират рано, ако имат 10 години стаж под земята и сбор точки 90 от осигурителен стаж и възраст. 10 години работа под земята им осигуряват 30 точки от нужните 90. Още 45 точки идват от минималната възраст за пенсиониране. Така им е нужен стаж от 15 години след съкращаването, за да могат да се пенсионират. Ако не могат да го направят до 45 години, съответно изискваният стаж намалява. Той може да бъде намален и ако след съкращаването си, работят отново категориен труд - например над земята.

Текстът влиза в сила със задна дата - от 1 януари 2018 г.

Според Манолова и вносителите от това изключение ще се възползват около 80 души, съкратени от "Бобов дол". Според сметките на вносителите поправките няма да натоварят прекомерно бюджета на общественото осигуряване тъй като лицата, които те засягат, не са многобройни. "Става въпрос за около 80 души и ще са необходими около 16 000 лв. месечно, за да бъдат изплатени пенсиите на миньорите, които ще се пенсионират", посочи вносителят Светлана Ангелова (ГЕРБ).

Не на това мнение обаче са КНСБ и Националният осигурителен институт. Причината е, че практически от пенсионирането на 45 години могат да се възползват всички миньори, които имат 10 години стаж под земята и са съкратени заради закриване на предприятието или на щата и изпълняват условието да имат 90 точки за стаж и възраст. Няма значение дали са съкратени преди 10 години или сега.

Според НОИ не може да се каже колко души биха се възползвали от отворената сега законова врата. Теоретично това може да са около 2000 души, които в момента работят в мини под земята. Но може да са много повече. В същото време пенсиите им биха били високи. Статистиката на НОИ показва, че средната пенсия в такива случаи е 633 лева - почти два пъти над средната. Консервативната прогноза на института е, че разходите му ще се увеличат с между 350 000 и 600 000 лева на месец или около 7.2 млн. лева на година. Възможно е обаче разходът да е по-голям.

За това и през годините НОИ систематично се е обявявал против връщането на тази разпоредба. Другият мотив е, че не трябва с пари на общественото осигуряване да се решават проблеми на заетостта и преструктурирането на отрасли на икономиката. Освен това така се създава неравнопоставеност между работещите първа категория труд, тъй като миньорите под земята могат да се пенсионират на 45 години, а останалите работещи тежък труд като летци, водолази, парашутисти и другите миньори трябва да чакат до над 52 години.

Същото становище изразяват и от КНСБ, които допълват, че и в момента съществуват злоупотреби за ползването на привилегия за ранна пенсия. Те включват фиктивно наемане на миньори на работа и съкращаване на щата им след няколко месеца, с което се дава възможност да вземат пенсия по-рано. Досега тази възможност е била частично ограничена, тъй като се иска изискването 90 точки за стаж и възраст и 10 години стаж под земята да е изпълнено при съкращаването. Сега това отпада и от създадената законова вратичка може да се възползват и съкратени преди години.

Резерви по предложението на ГЕРБ и Манолова изрази само депутатът от ДПС Хасан Адемов. "Въпросът е възможно ли е със средствата на държавното обществено осигуряване да се решават проблемите на пазара на труда т.е. проблеми, извън пенсионната система", риторично попита той. Уточни, че не иска да противопоставя отделните категории труд, но трета категория през годините, по думите му, се е превърнала в постоянен дарител, нещо като кръвна група "0".

Въпреки неясния ефект от законовата промяна, Манолова и Ангелова се поздравиха с успешното ѝ приемане. Кирил Минев, бивш работник от "Бобов дол", който редовно придружава омбудсмана при обсъждането на измененията, благодари за подкрепата на депутатите, на правителството, на кметицата на Бобов дол. "Съжаляваме, ако сме притеснили някого, но ние си потърсихме правата, не сме искали нищо повече от нашите права", каза той в парламента.

Още от Бизнес