Приключиха дебатите по конституционните промени в македонския парламент

Депутатите в македонския парламент приключиха дебатите по принципа за промени в конституцията и ще започнат да гласуват в 14.30 часа местно време /15.30 ч.наше/, съобщи председателят на парламента Стоян Андов, цитиран от АФП. Дебатите в македонския парламент бяха възобновени в четвъртък по обед. Депутатите трябва да одобрят с мнозинство от две трети принципа за промени в конституцията, които имат за цел да позволят прилагането на споразумението от 13 август, предвиждащо даване на повече права на албанското малцинство в страната.

В изказванията си в сряда мнозина от депутатите се обявиха против основния принцип в документа - предоставянето на повече малцинствени права на етническите албанци в замяна на разоръжаването на бунтовниците. Не е ясно колко от нападките срещу мирния план ще се превърнат в "против" при гласуването, отбелязва агенцията. За ратифицирането на рамковото споразумение са необходими 80 гласа от общо 120-те депутати в парламента. Засега са почти сигурни около 50 гласа, включителни тези на 24-те депутати от албански произход. Допълването на бройката до 80 зависи от това как ще гласуват депутатите от партията ВМРО-ДПМНЕ на премиера Любчо Георгиевски. Самият Геогиевски даде сдържана подкрепа за споразумението, но мнозина от депутатите от неговата партия се обявиха категорично против.

Гласуването на конституционните поправки, което се очакваше да стане още преди два дни, ще позволи да започне втората фаза от операцията на НАТО за събиране на оръжието на албанските бунтовници. Същевременно за четвъртък в 15 часа президентът Борис Трайковски свика заседание на Съвета за сигурност, на което ще се обсъди положенито със сигурността след изтеглянето на НАТО, предвидено за 26 септември.

Македонските власти многократно предупреждават, че може да възникне "празнина в сигурността" след изтеглянето на НАТО и настояват правителствените сили да поемат пълния контрол над македонската територия. В момента в северната и северозападната част на Македония има райони, завзети от албанските бунтовници и над тях държавата няма контрол. Западните страни започнаха да мислят за бъдещо международно присъствие в Македония, като подчертават факта, че такова може да има само при молба от македонските власти.

След съвместна среща лидерите на Германия и Франция изразиха оптимизъм за успеха на мирния план за излизане от кризата в Македония и заявиха, че ще работят в тясно сътрудничество по мерки за укрепване на мира след края на мисията на НАТО за събиране на оръжието от албанските бунтовници. Същевременно германският вестник Франкфуртер рундшау, цитиран от ИТАР-ТАСС, пише в четвъртък, че германското правителство възнамерява да настоява в ООН за даване мандат на части на НАТО да бъдат разположени в Македония и след края на операция Необходима жътва. Вестникът отбелязва, че Германия и Франция ще обсъдят този въпрос с другите страни от ЕС още в близките дни.

Специалният представител на ЕС за Македония Франсоа Леотар заяви, че Русия може да играе полезна роля в разрешаването на кризата в Македония и призова Москва да подкрепи разполагането на повече невъоръжени наблюдатели там. В четвъртък в Москва ще се състои среща на руския външен министър Игор Иванов със специалните представители на ЕС, ОССЕ и САЩ за Македония Франсоа Леотар, Макс ван дер Стул и Джеймс Пардю. В навечерието на срещата Леотар отбеляза пред журналисти, че иска да повдигне пред Игор Иванов въпроса за увеличаването на цивилните наблюдатели на ОССЕ в Македония, като даде да се разбере, че Русия е имала възражения срещу това предложение. Според Леотар броят на наблюдателите на ОССЕ в Македония трябва да се увеличи от около 40 души, колкото са сега, до няколкостотин. Той смята, че сигурността на този международен персонал може да се обезпечи от мироопазващи сили от страните от ЕС в численост до 1500 души. Най-сложният проблем обаче ще бъде даването на мандат на подобен контингент, за което ще бъде необходимо политическото съгласие на 15-те страни-членки на ЕС. Джеймс Пардю заяви от своя страна, че в хода на московските консултации разчита да се запознае с позицията на Русия по разрешаването на кризата в Македония и че възнамерява да обсъжда изключително политически, а не военни аспекти на проблема.