Природосъобразният живот като бизнес идея и удобство

У нас проектите за екоселища пропадат или зациклят, докато в САЩ и Западна Европа стават мода

Загрижеността за околната среда, за личния въглероден отпечатък върху планетата и индивидуалните усилия за енергоефективен и природосъобразен живот все още изглеждат екзотична или шантава идея за много хора в България. В САЩ, Западна Европа, а дори в Индия обаче става мода притежаването на екологична къща, почти без излъчване на парникови емисии и пестяща сметки за ток. При това подобен дом съвсем не е толкова скъп, колкото някои си мислят, поради което и много финансови холдинги, строителни и енергийни компании превръщат изграждането на екологични селища в добра бизнес идея и за инвеститори, и за потребители.

Готовите вече къщи в "Уиспър Вали"

Докато в България обявените през последните няколко години проекти за изграждането на затворени зелени жилищни комплекси пропадат или няма никакво развитие по тях, в световен мащаб този бизнес набира скорост. И в него виждат алтернатива енергийни гиганти, включително пионери от петролния бизнес.

Петролни инвестиции в екопроекти

През април 2019 г. англо-холандската "Шел" решава да инвестира в доставчика на енергийни услуги в обособени жилищни комплекси "ЕкоСмарт Сълюшън" (EcoSmart Solution). Така дружеството "Шел Ню Енерджис" (Shell New Energies), което се занимава с разработки на нови водородни и биогорива за транспорта, прави джойнт венчър с холдинга за инвестиции в имоти "Таурус Инвестмънт" (Taurus Investment Holdings) и влиза в "ЕкоСмарт".

На пръв поглед непривичният за петролната и газова компания имотен бизнес всъщност е широко поле за внедряване на нови технологии в областта на енергийното спестяване и съответно за битка с глобалното затопляне. Защото се оказва, че хората имат интерес да живеят в просторни, приветливи и не толкова скъпи домове, построени с енергоефективни материали и оборудвани със спестяващи ток електроуреди. Сред зеленина извън града, отоплявани с геотермална енергия и със слънчеви панели на покрива, с общи зеленчукови градини.

Откакто преди над десет години общината в Остин, столицата на американския щат Тексас, одобрява плановете на създадения през 1970-те години в Мюнхен инвестиционен фонд "Таурус" да се построи екоселишето "Долина на шепота" (Уиспър Вали/Whisper Valley), край града се издигат различни по вид и големина китни екологични къщи, които вече имат своите обитатели. В процес на строителство и продажба са още десетки домове, като схемата за придобиването на имот и къща там е максимално опростена.

Селището отваря врати през октомври 2017  г. с договори с две строителни фирми и 70 продадени къщи, но вече всички 273 парцела от първата фаза на проекта са изкупени. Вторият етап започва година по-късно, но само като предварителни продажби приблизително в същия обем парцели на пет строителни компании. Желаещите просто си избират парцел и проект на къща, финансирането може да се осигури чрез ипотека на дома, обяснява Дейдив Къри от общността в "Уиспър Вали".

Връщане на инвестицията

Цената за построяване на екокъщите край Остин е между 200 и 400 хил. долара според големината им. Отделно между 25 и 30 хил. долара струват домашното електооборудване и слънчевите панели, но собствениците освен по-ниски сметки за тока, могат да възстановят до 10 хил. долара от федералните си такси.

Селището се отоплява и охлажда с геотермални помпи. Мрежата е изградена от "ЕкоСмарт", която също така инсталира слънчевите панели на покривите на къщите, както и на енергоефективни електроуреди. Само това, че са оборудвани с термостати, пести до 160 долара годишно от сметката за ток на едно домакинство. Отделно поради факта, че сами произвеждат електроенергия от соларните си покриви, сметките за ток в домовете с такива панели са с около четвърт по-ниски отколкото средните фактури в самия град Остин. В слънчеви зими разликата може и да е по-съществена – при 200 долара месечна сметка в града, в "Уиспър вали" тя може да е около 70 долара, разказват жители на селището.

Представител на компанията и жителка обясняват как се живее в селището

По-евтин ток

Принос за по-ниските сметки за ток обаче имат и гъвкавите доставки на електроенергия от страна на "ЕкоСмарт" за домовете без слънчеви панели и в случай на недостатъчно собствено производство на енергия спрямо потреблението. Доставчикът следи отблизо борсите за продажба на електроенергия, за да може да осигурява възможно най-ниските цени на тока. Така неговата тарифа е 6.5 цента за киловатчас, докато в града цената е 11 цента.

Ниската цена на тока дори привлякла като жители и собственици на къщи копачи на биткойни, които така си осигуряват по-добра печалба от добива на виртуалната валута, изискваща големи количества електроенергия, разказва представител на "ЕкоСмарт".

Живеещите в селището признават, че е трябвало да приспособят начина си на живот спрямо собственото си електропроизводство. С "интернет на нещата" и осигурената мощна оптична онлайн връзка от страна на "Гугъл", която е партньор на "Таурус", обаче това не е съществен проблем. Така домакинствата следят прогнозите за времето и пускат дистанционно перални и готварски печки в момента, в който най-силно се зареждат батериите със слънчев ток, за да ползват него приоритетно. "Свиква се", споделя с усмивка жителка на комплекса.   

В екоселището край Остин в момента живее доста разнородна общност – от пенсионери, които купуват по-малки къщи, както правят и живеещите сами хора, до семейства с едно и две деца или многодетни фамилии.

Като цяло проектът на "Таурус Инвестмънт холдингс" предвижда край Остин да се построят общо 7500 беземисионни къщи и жилищни фамилни кооперации, офиси и търговски площи, две училища и зеленчукови плантации. Проектът ще струва около 400 млн. долара. Заедно с вложенията на собствениците на домове, инфраструктурни инвестиции и съоръжения проектът се оценява на 2 млрд. долара.

Компанията има подобен проект и край индийския град Хайдерабад, но той още е в начална фаза на промотиране и привличане на интереса на бъдещите собственици на имоти и домове.

Силен интерес към подобни селища има и в Западна Европа. Фондът работи общо на 15 пазара в света и има сериозни амбиции спрямо скандинавския пазар, където в последните години са наблюдава голям интерес към екологичните сгради без въглероден отпечатък.

У нас труден пробив на идеите за екоселища

В същото време у нас подобни проекти не срещат интереса на потенциалните собственици. Впечатление прави, че едни от малкото публично обявявани цени на имоти и къщи от инвеститорите в бъдещи такива селища в България, са сравними с тези край Остин.

Проектът за екологично селище "Грийн парк София" край Владая, чийто строеж стартира през август 2019 г., предлага къщи на цени между 150 и 350 хил. евро за парцели от 600 до 1200 кв. м и къщи с площ от близо 160 до 350 кв. м. Продадени са пет парцела и са резервирани три.

Другият проект за екоселище в България, за който дори бе обявено, че ще бъде подкрепен от правителството, е "Плана Хайтс" в близост до яз. "Искър", между София и Самоков. Анонсираната идея е да се изгради луксозно селище по метода "Построй сам своя дом" в охраняван комплекс на цени, достъпни за всеки клиент. Не са обявени обаче тарифи на сайта на проекта, чийто инвеститор е дружеството "А.З.К. Пропъртис" на израелеца Авиноам Катриели, който от години развива бизнес с имоти в България.

Планове за изграждане на екоселище "Рила лейк" край язовир "Искър" имаше и бившият собственик на футболния клуб "Левски" Томас Лафчис, но с настъпването на финансовата и икономическата криза, проектът не беше реализиран. Инвестиционното дружество "Рила лейк" АД , собственост на холандската компания "Сентръл Юръп груп" (Central Europe Group), бе обявено в несъстоятелност.

Концепция на хартия и от Столична община

София също се качи на гребена на вълната като стана част от проекта MILD HOME, финансиран с 1.4 млн. евро по Програмата за транснационално сътрудничество "Югоизточна Европа 2007-2013". Целта му бе да се разработят концепции за екологични селища в Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия и Унгария. В края на декември 2014 г. Столичната община проведе конкурс за изработване на такава концепция, който бе спечелен от "Грийн Арт Груп" (Green Art Group) с ръководител арх. Милен Арнаудов. Проектът трябва да си осигури финансиране, но досега не се е чуло да има инвеститор в идеята за изграждане на зелено селище край софийското село Мрамор с модулни, сравнително евтини къщи, които консумират минимално количество енергия.

Отреденото пространство бе над 9 хиляди хектара, където трябва да се построят жилища от естествени, рециклирани или рециклируеми материали. Топлата вода, електричеството, отоплението трябва да се осигуряват от възобновяеми източници като слънце или вятър, но няма никакъв напредък по това намерение след изхарчването на парите за изработване на концепцията.

Така все още у нас проектите за истински екоселища, а не рекламираните като такива с цел туризъм, са единици. Вървят трудно и бавно, а хората са скептични към устойчивостта и енергоефективността на домовете и ползите за бюджета, независимо че инвестицията с нискоемисионни домове се изплаща значително във времето.

Споделяне

Още от Бизнес

Как оценявате кандидата на ИТН за премиер?