Присъдата е неясна, но не и разцеплението в ООН

Администрацията на Буш вчера използва смесената присъда, произнесена от оръжейните инспектори на ООН, като важно доказателство за правотата на кампанията си срещу Ирак. По-голямата част от света възприе доклада като аргумент в усилията да бъде възпрян Вашингтон.

Дипломатитe намират в доклада аргументи за и против интервенция в Ирак. Френски, руски, китайски и други дипломати заявиха, че докладът не само не доказва иракското двуличие, както твърдяха представители на САЩ, но и показва, че няма безспорен повод за военна акция.

Коренът на задълбочаващото се разцепление между САЩ и ключови членове на Съвета за сигурност по отношение на Ирак се крие в нарастващото недоверие в целия свят към намеренията и целите на последната останала глобална суперсила. Много чуждестранни официални лица все повече се страхуват, че колкото и да отричат американски представители, президентът Буш твърдо е решил да се впусне във война, избирайки момента от гледна точка на най-подходящите сезонни климатични условия за водене на война, а не ръководен от искрен стремеж за мирно разоръжаване на Ирак.

Тези разногласия - които проличаха при приемането на резолюцията преди два месеца, сега затрудняват американската дипломация. Някои висши американски служители се изкушават да предизвикат скептиците Франция и Русия и да ги принудят да наложат вето на втора резолюция, разрешаваща военна акция. Това е рискована стратегия, твърдят дипломати, като припомнят, че неписаното правило на дипломацията в ООН гласи никога да не се внася резолюция, ако няма необходимите гласове за приемането ѝ.

Освен това Вашингтон трябва да балансира между дългосрочните си интереси и желанието бързо да се разправи с президента Саддам Хюсеин. САЩ нямат нужда от много съюзници, за да спечелят войната, но те са им нужни за поддържането на скъпо струващия мир след това.

Дори най-близкият съюзник на Буш, британският прeмиер Тони Блеър, който пристига във Вашингтон в петък за консултации, формулира доста по-твърди условия за подкрепата си, отколкото администрацията на Буш очакваше.

Инспекторите трябва да разполагат с колкото време им е нужно, заяви Блеър и добави, че предвижда военна акция без втора резолюция, само ако бъде наложено вето на такава резолюция след недвусмислен доклад на инспекторите, че Ирак отказва да сътрудничи.

Съставът на Съвета за сигурност тази година, който включва такива противници на военния вариант като Германия и Пакистан, ще направи по-трудно постигането на консенсус, отколкото при дебатите за резолюция 1441 миналата година. Все пак САЩ биха желали споразумение, което би поставило на Ирак кратък срок да окаже пълно сътрудничество на инспекторите, преди да бъде нанесен удар.

Ако се съди по вестникарските коментари и социологическите проучвания дори във Великобритания липсва особено голяма подкрепа за военна интервенция под американско ръководство. Списание "Тайм Юръп" предприе неофициално допитване по Интернет с въпроса коя страна е най-голямата заплаха за световния мир. От над 300 000 участници 84 процента посочиха САЩ, а само 8,6 на сто - Ирак и 7,5 - Северна Корея.

Самата американска администрация тайно се опасява, че международната общественост не ѝ вярва , твърди Ли Файнстайн от Съвета по външнополитически отношения. Според него администрацията на Буш вече е действала едностранно толкова често по други международни въпроси, че сега в чужбина правото на САЩ да действат едностранно и в този случай не изглежда толкова безспорно. "Правото на едностранно действие е важен международен принцип, но проблемът е, че досегашната тактика на Буш да злоупотребява с него толкова много, че го е подкопала, и то тъкмо когато им е най-нужен", смята той.

В речта си в неделя на международния форум на бизнесмени и политици в Давос държавният секретар Колин Пауъл се опита да отговори на този въпрос. "Доверието е ценен ресурс", каза той, признавайки, че много участници са се усъмнили "дали може да се вярва на Америка, че ще използва огромната си политическа, икономическа и преди всичко военна сила мъдро и справедливо".

Той отговори, че "вярва и е сигурен с цялото си сърце, че САЩ са способни да го направят" и даде многобройни примери от историята /Афганистан, Косово, Кувейт и Европа след Втората световна война/, когато САЩ са освобождавали дадена нация, без после да търсят конкретна отплата в замяна. Важното днес е, изтъкна Пауъл, че "нито една страна няма доверие на Саддам и на неговия режим".

Заместник-министърът на отбраната Пол Улфовиц миналата седмица в Съвета за външнополитически отношения в Ню Йорк също отговори на въпроса за доверието, след като един от присъстващите в публиката заяви: "САЩ бяха казали "Доверете ни се!" и по времето на Виетнамската война, а се оказа, че не са достойни за доверие".

На което Улфовиц отговори:"Намирам за учудващо, че въпросът се задава така:"Дали може да се вярва на САЩ? Истинският въпрос е дали може да се вярва на Саддам Хюсеин".

Служители от администрацията заявиха, че през следващите седмици ще започнат да разсекретяват разузнавателни данни за иракските нарушения, за да засилят подкрепата за военна акция. Джеймс Линдзи от института "Брукингс" заяви, че Буш може да се възползва от страховете на някои членове на Съвета за сигурност,и изтъкна, че едностранното действие може да направи ООН излишна.

"Всички постоянни членове знаят, че ако Вашингтон изпълни заканата си, това ще нанесе смъртоносен удар на Съвета за сигурност", заяви Линдзи."Вашингтон ще ги постави пред труден избор: кого предпочитате да спасите - Саддам или Съвета за сигурност?"

По БТА