Привличането на млади професионалисти е най-доброто лекарство срещу посредствеността в СДС

През октомври миналата година, по време на среща с кметове и общински съветници, избрани с листата на СДС, лидерът на партията Надежда Михайлова за първи път лансира смятаната за еретична до тогава от повечето политически сили идея за намаляване на осигурителната тежест като най-изкривяващия данък в България. Идеята беше подплатена с убедителна аргументация за източниците на финансов ресурс за нейното осъществяване и провокира поредица от експертни дискусии. Преди три седмици ПГ на ОДС внесе за обсъждане в Народното събрание 4 законопроекта, които предвиждат  сериозно намаляване на данъчната и осигурителна тежест, включително намаляване на осигуровките с 1/3. По оценка на макроикономиста Георги Ганев, направена за радио Нова Европа, тези законопроекти са “нещо, което рядко се случва в българската парламентарна практика – предизборните обещания на една партия за значително намаляване на данъците и осигуровките да се превърнат в законопроекти”.

Припомням тези факти не с цел да правя сравнение между степента на радикалност в предложенията на ОДС и намеренията на сегашното правителство, а защото Надежда Михайлова направи нещо, което не бяха посмели да направят предишните лидери на СДС. Тя отправи  покана към млади, но вече извоювали си авторитет и престиж сред експертната общност икономисти от Института за пазарна икономика като Мартин Димитров,  Георги Ангелов и Димитър Чобанов да се кандидатират за депутати от името на ОДС.  От своя страна, те се ангажираха със СДС, защото лидерът на тази партия им даде безусловното си доверие към един проект за икономически промени, който те бяха създали и представили на данъкоплатците преди изобщо и да са си помисляли, че ще получат подобна политическа оферта.

На практика, този случай се превърна в своеобразен модел за това как трябва да се привличат млади и същевременно признати професионалисти в политиката с цел да се промени усещането сред повечето избиратели, че от тях в крайна сметка нищо не зависи. Неслучайно част от гласувалите за ОДС на последните парламентарни избори го направиха именно заради присъствието на тези млади, но познати лица в листите. Преди това тези избиратели просто не възнамеряваха да гласуват.

За съжаление, поуките от този модел не са само положителни. Драстичен е случаят с Георги Ангелов, който според направените изследвания от Българската медийна коалиция за присъствие в публичното пространство по време на предизборната кампания води по участия и добро представяне както в печатните, така и в електронните медии. Две години поред той е автор и на алтернативен на правителството държавен бюджет. Обяснението за това защо Георги Ангелов не влезе в 40-ия парламент беше дадено най-точно в броя на в. “Капитал” от 9 юли т.г.: “Младият икономист всъщност не загуби битката за депутатската банка, а беше прекаран от водача на две листи Филип Димитров и стана жертва на вътрешнопартийните интриги в сините редици. Свещената крава на СДС избра да стане депутат от столицата вместо от Благоевград. От “Раковски” 134 намекнаха, че по този начин бившият премиер умишлено е намалил с един народен представител лобито на Надежда Михайлова в новата ПГ на ОДС. Така за сметка на Ангелов с депутатска банка се сдоби общинският лидер на синята партия в Благоевград Ясен Попвасилев”.

Шансовете на ОДС като дясна партия в опозиция да защити в парламента 4-те проектозакона за намаляване на данъчната и осигурителна тежест щяха сега да бъдат много по-големи, ако Георги Ангелов беше станал депутат в тандем със зам.- председателя на бюджетната комисия Мартин Димитров.

Вместо това, преди две седмици когато ПГ на ОДС организира публично обсъждане с представители на работодателските организации, икономическата експертна общност и медиите на законодателната си инициатива и предпочетеният от г-н Димитров Ясен Попвасилев не присъстваше на дискусията, въпреки че според предишното си битие на шеф на данъчната служба в Благоевград този въпрос би трябвало поне слабо да го интересува.

Остава да се надяваме, че причината за отсъствието му е била основателна, а не защото обсъждането беше организирано в иначе неудобното време на петъчния следобед. Между другото, около внасянето на тези законопроекти никъде не беше представено мнението на г-н Попвасилев. Основната движеща сила на предлаганите законодателни промени в данъците и осигуровките е авторът им Мартин Димитров с подкрепата пак на Георги Ангелов.

Склонните към дискусии членове на столичния син “Клуб 10” вероятно биха могли да отделят от ценното си време за да проведат откровен разговор с г-н Филип Димитров за да изяснят защо в крайна сметка СДС беше лишен от експертизата и професионализма на Георги Ангелов. Каквато и да е причината, обаче, значение вече има само крайният резултат: СДС беше лишен от обновление и конкуренция от страна на млади лица. Да се надяваме, не за да се осигури някакъв тип съмнителна вярност при партийни обстоятелства в бъдеще време.

Националната конференция на една партия е най-подходящия форум за подобна дискусия. Още повече, че в интервю за в. “168 часа” от 19 август лидерът на Младежкия СДС Калоян Методиев упреква Надежда Михайлова, че в софийските листи “пробутва напред икономистите Георги Ангелов и Мартин Димитров”.

Пред радио Нова Европа Калоян Методиев уточни в четвъртък, че  “младежкият съюз на партията също има млади подготвени икономисти, които растат с години вътре в Съюза по стълбицата и йерархията”.

Подобно обяснение изглежда меко казано странно най-малко по две причини: първо – защото никой никога не е чувал за идеите на тези икономисти, нито за приноса им към икономическата платформа на СДС и второ – защото да се движиш с години по някаква стълбица и йерархия в дадена партия е очевидно стимулиране на неизживян вече 15 години манталитет в стил ДКМС.

За динамичните и талантливи млади хора днес реалността предлага далеч по-интересни занимания. Предизвикателство пред предстоящата конференция на СДС е да реши дали изобщо има необходимост от съществуването на младежки съюз защото това също е един рефлекс от близкото минало, който очевидно е контрапродуктивен в усилията да се търси промяна.