Независимо с какъв аршин мерим, това трябва да бъде исторически момент - за първи път престъпленията срещу човечеството ще бъдат наказвани и преследвани от международен съд. Следващия вторник в ООН ще бъде открит новият международен наказателен съд /МНС/. Държавите, подписали статута на съда /77 на брой/, ще започнат да избират съдии, преди самият съд да започне работа в началото на следващата година. В много отношения празненствата по този повод са оправдани. Великобритания обаче все още може да сподели отговорността за вгорчаването на тези празненства.
Добрите новини са очевидни. Създаването на съда на 1 юли стана факт въпреки значителното превъзходство на враговете му: много скептици бяха уверени, че трибунал с обхващаща целия свят юрисдикция над жестокости срещу човечеството и геноцид, никога няма да бъде учреден. "Никога повече", благочестивата фраза, която толкова често се чуваше след 1945 г., стигна дотам да изглежда като долна лъжа.
"Никога повече какво?" - камбоджанци, руандийци и други могат да се запитат съвсем основателно. Сега за първи път в историята съществува институция, която може да изправи пред правосъдието Пол Потовци и Пиночетовци.
Британската роля в тази забележителна сага е отчасти достойна за възхищение. Личният ангажимент на Тони Блеър имаше реално значение в борбите, които доведоха до подписването на Римския договор преди 4 години. Този договор отвори пътя за създаване на съда. Има обаче тревожни признаци, че предишната решимост все повече се разколебава пред американската неотстъпчивост.
Вашингтон твърди, че се опасява да не би американски граждани да бъдат изправени пред МНС без основание. Всъщност, както премиерската съпруга Чери Блеър посочи по-ясно, отколкото дръзва самият премиер, САЩ не са прави да се опасяват от несправедливи процеси срещу техни войници или граждани. Взети са мерки за контрол, които гарантират, че неоснователни случаи изобщо няма да стигат до съда.
Досега американският натиск нямаше успех въпреки постоянните опити да се създават изкуствени крайни срокове. Миналия месец Вашингтон заплаши да саботира мироопазващата мисия в Босна, ако американските граждани не получат специален имунитет пред МНС. Въпреки различията сред привържениците на съда, САЩ отстъпиха донякъде от своите максимални искания. Вашингтон обаче не се е отказал. Сега той извива ръцете на източноевропейските страни да приемат неговата оферта, включвайки заплахата, че вратата на НАТО ще се затвори под носа им, ако не изпълнят американските искания.
САЩ искат техните граждани да получат безнаказаност за вечни времена. Това абсурдно искане ще навреди не само на съда, но и на самата Америка, която няма интерес да си създава нови врагове. Вашингтон поиска Белград да се откаже от клаузите на статута, засягащи американски граждани, докато същевременно притиска сърбите да сътрудничат на Хагския трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Сърбите не са единствените, които усещат това очебийно лицемерие.
Европейските външни министри, които се събират тази седмица в Елсинор, Дания, ще обсъдят колко силно да се противопоставят на американския натиск. Европейската комисия вече упрекна Румъния, че се поддаде. В Елсинор се очаква голяма доза хамлетовска нерешителност, но вътрешните фронтови линии вече се оформят.
Всички твърдят, че подкрепят МНС: това е лесната част. Европейските правителства обаче се опасяват, че нещата тръгват в грешна посока и че Лондон е в центъра на негативната тенденция. Тони Блеър е обвинен, че играе разколническа роля в желанието да не обиди Джордж Буш. Британски държавни служители казаха пред свои европейски колеги, че се противопоставят на всеки опит за координиран отпор на американските искания - точно както направиха през юли, когато застанаха на страната на САЩ по време на важен дебат в Съвета за сигурност.
Британците твърдят, че търсят компромис, с който ще удържат победа, докато другите европейци се отдават на удобни критики. Това пренебрежително отношение буди опасения, навяващи на прагматизма, с който се хвалеше Дъглас Хърд по времето, когато бе външен министър и обърка Балканите. Помня настойчивото му твърдение за нуждата от компромис преди мирната конференция за Югославия през 1992 г. - конференция, която откри пътя за най-големите ужаси. Когато интервюирах Слободан Милошевич в хотела му Найтсбридж няколко дни по-късно, той бе видимо доволен, че се е отървал от отговорността.
Решителността на Хърд да постигне компромиси на всяка цена представлява морална абдикация в голям мащаб. Би било катастрофално, ако Блеър и Джак Стро тръгнат по изтърканите стъпки на Джон Мейджър и Хърд, преговаряйки за "компромис", който ще подкопае изгледите за трайно правосъдие. Съществува опасност Блеър и Стро толкова много да се увлекат в старанието си да удовлетворят Белия дом, че да отровят международния съд.
Правосъдието на двойните стандарти изобщо не е правосъдие. Един ден американците трябва да разберат това. Междувременно Тони Блеър не трябва да допусне да бъде партньор на Буш в отслабването на европейската решимост и така да навреди на съда, за чието създаване сам помогна.
----------------
* Стийв Крошоу е директор на Хюман Райтс Уоч в Лондон
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
