Призракът на Ганевизма броди из българския парламент

Призрак броди из българския парламент - ганевизмът. Той се е разшетал във фракцията на управляващото Национално движение "Симеон Втори" и именно той бил виновен за загубата в началото на седмицата на петима членове на фракцията. Мнозина в София смятат, че се задава краят на правителството на Симеон Сакскобургготски, макар че то все още разполага с удобно парламентарно мнозинство. Петимата споменати депутати нарушиха едно табу - за първи път хора на бившия монарх се осмелиха да му се противопоставят открито.

След триумфалната изборна победа на царското движение миналата година в парламентарната фракция се появиха задълбочаващи се търкания между различни групи и течения. Те не бяха ескалирали досега в открит конфликт само защото се смяташе, че противопоставянето на министър-председателя би означавало политическо самоубийство.

Изглежда обаче, че за някои личности царският авторитет тежи вече по-малко от други интереси. Има се предвид най-вече личността на Стоян Ганев, който до средата на февруари бе началник на кабинета на министър-председателя и бе смятан за сивия кардинал на правителството и на цялото движение. Някои спекулираха дори, че Симеон бил само маша в ръцете на Ганев, който през 90-те години преподаваше в един университет на сектата Муун в Америка. Преди това той беше външен министър и се ползва с името на интригант.

В средата на февруари Ганев бе уволнен от Симеон. Ганев все още разполага обаче със значително влияние в парламентарната фракция на движението, тъй като повечето ѝ членове дължат мястото си именно на него. Освен ганевистите във фракцията има и други неформални групи, преследващи собствени отчасти икономически интереси. Никой не знае колко силни са отделните течения, тъй като те почиват на абсолютно непрозирна плетеница от лични връзки и антипатии.Известни са само отделни ръководни фигури.

Подобна бъркотия като във фракцията цари и в кабинета. Най-вече младите икономически специалисти, които се открояваха от аморфното движение със своята ясно очертана програма за реформи, изглеждат напоследък все по-объркани. Показателно е станалото с въвеждането на данък добавена стойност в началото на годината. Със своите мъгляви изказвания финансовият министър Велчев и неговият заместник предизвикаха такава бъркотия, че данъкът се плащаше в някои аптеки, а в други не. Уволнението на заместник-министъра не успя обаче да компенсира загубата на престиж от страна на правителството.

Усещането, че правителството и неговата парламентарна фракция са в състояние на агония, се дължи и на това, че всички, чиято политическа съдба зависи още от Сакскобургготски, чакат с огромно нетърпение 6 април. На този ден се очаква Националното движение "Симеон Втори" да се преобразува в партия, но никой не знае как ще изглежда тя и кой ще я ръководи.

Безпомощността е толкова голяма, защото противно на очакванията през януари Симеон обяви, че новата партия ще се конституира едва през април и че той няма да бъде нейният председател. Оттогава в София не секват слуховете, че на този ден Сакскобургготски ще обяви оставката си. Само че няма никой, който би могъл да поеме властта от него. В неговото движение, без което не може да бъде образувано никакво дееспособно правителство, няма нито един човек, който би могъл да се наложи като ръководна фигура във фракцията.

С избора на симпатичната бивша външна министърка Надежда Михайлова консервативният СДС изглежда преодоля кризата си, но се нуждае от време, за да закрепне.

Социалистите също се борят с последствията от един изборен резултат. Откакто новият президент Първанов подаде оставка като партиен председател в началото на годината, в БСП отново е на дневен ред старият конфликт между реформисти и староверци. Впрочем Първанов изглежда иска да се възползва от възможностите, които длъжността му дава. В София се предполага, че назначаването в тайните служби на хора, които преди 1989 г. са преследвали дисидентите, става под въздействието на неговото обкръжение.

Миналата седмица президентът постави правителството под натиск, като поради социални съображения наложи вето върху един приватизационен закон. Тази година ще бъде от решаващо значение за България, заявява Първанов с оглед на предстоящото през ноември решение за разширяването на НАТО, за което той се застъпва енергично. На фона на слабостта на правителството и кадровата линия на президента в либералния печат междувременно все по-често се долавя почти паническият страх, че България може да се окаже единственият пренебрегнат кандидат.

По радио Дойче Веле