Проблемът с властта на ДПС се превръща в междуетнически и някой трябва да плаща сметката

Г-н Минчев, политически или икономически е проблемът с областните управители, който вече породи конфликти в тройната коалиция и намери публичен отзвук заради квотата на ДПС?

Проблемът е политически, тъй като е свързан с разпределението на прерогативи в рамките на коалицията. Той е и икономически, доколкото областната управа е институцията, която на практика се разпорежда с държавното имущество на територията и от тази гледна точка има доста ресурси и възможности, включително и по линия на европейски фондове.

Също така е вярно, че разпределението на областните управители между тримата партньори в коалицията е въпрос и на определени баланси между тях, които засягат възлови и понякога много чувствителни елементи на общественото съзнание, в частност свързани с междуетнически проблеми. От тази гледна точка решаването на този проблем никак не е лек, особено в контекста на взетото решение да няма монополизация на властови ресурс в определени региони, а там, където едната партия има много силно влияние сред избирателите, областният управител да е от друга партия.

Това е добър принцип, но същевременно е източник на тези междуетнически проблеми. По силата на редица обстоятелства, гражданството на един голям град като Варна например, в която традиционно няма избиратели на ДПС или те са много малко, едва ли ще се съгласи ДПС да излъчи областния управител, особено като се има предвид изцяло клиентилистката структура на ДПС като партия и използването на властта изцяло по анадолски тертип – без никакво съобразяване с европейските норми.

В този смисъл протестите, които вече започнаха във Варна, са индикативни за проблемите, които се създават. Подобен е въпросът със София-област. НДСВ са категорично против София-област да се отстъпва на ДПС, защото отношения между двете партии са изключително лоши и понастоящем, а София-област е мястото, където се намират “бисерите в короната” на царските имоти, включително проектът супер-Боровец. Не е трудно да се досетим, че ако областният управител е от ДПС, той ще създаде известни проблеми пред реализацията на  този проект, както и във финалното определяне на статута на царските имоти.

Това са типът проблеми, които поставят под въпрос елегантното разрешаване на казуса с областните управители. Това е първият и далеч не е последният проблем, с който ще се сблъска тази коалиция.

Но ДПС по споразумение трябва да имат 6 областни управители. Как може според вас да разреши този въпрос, имайки в предвид факта, че хората на Движението не са искани никъде?

Според мен решението ще бъде наложено, защото много е важен приоритетът областните управители на ДПС да не бъдат в области, където те имат значим електорат или мнозинство в изборите. Ако бъде допуснато в области като Кърджали, Разград и Силистра, може да се случи и то се случва напоследък, кметовете, и депутатите, областните управители и изобщо цялата йерархия на властта да бъде на ДПС. Това на практика означава етническо автономизиране на тези области под егидата на една изключително мащабна корупция, която се развихря от апарата на ДПС. Така че не може областните управители на ДПС да бъдат в тези области. Те трябва да бъдат другаде. В кои по – точно, ще стане ясно след като бъдат направени компромиси и след като изпълнителната власт наложи тези компромиси надолу по веригата.

Това ли ще бъде на този етап най-тежкото решение, което ще се изпречи пред коалицията?

Няма да бъде леко, защото в които и области да бъдат определени областни управители от ДПС, това ще доведе до демонстрации, организирани от групи като Атака, която ще се възползва от създадената ситуация. Ще доведе и до по-нататъшно изостряне на отношенията. Но сметката, която е заведена в този план - на междуетническите отношения в България, ще трябва да бъде плащана. Защото, докато в продължение на години се приказваха медени приказки за българския етнически модел, той на практика доведе до създаването на един Франкенщайн, какъвто е партията ДПС. Франкенщайн, който приключи своето създаване под благосклонния поглед на ексмонарха Симеон Сакскобургготски, който в качеството си на премиер толерираше 4 години всеобхватната корупционна експанзия на върхушката на ДПС върху структурите на властта в България. Едва през последните 6 месеца на мандата си той се опита - и то едва ли воден от благородни подбуди, а по-скоро заради конфликт на групови интереси - да озапти тази експанзия, но не можа и това доведе до конфликта между него и лидера на ДПС Ахмед Доган. Всичко това е една сметка, която се разгръща във времето и трябва да бъде плащана.

Тази експанзия не може да бъде припозната за нормална от българските граждани, независимо от етническия им произход. Защото тук не става въпрос за етнически права, а за практика, за антиевропейски принцип на корумпирана монополизация на властта. От друга страна, върхушката на ДПС успешно ще използва етническата карта, за да твърди, че какъвто и да е опит за ограничаване на нейните практики е опит, насочен срещу турците в България, а не срещу корупцията в ДПС.

Затова лекотата и безхаберието, с които Симеон и жълтата партия преди всичко, но и всички други български партии в една или друга степен позволиха разгръщането на този корупционен модел в страната в продължение на години, ще бъде компенсирана с изключителната тежест, с изключителната изостреност на проблема в рамките на настоящето управление. И тази цена ще трябва да бъде платена сега и в обозримо бъдеще. Тя не може да не бъде платена. Както вече казах, не са съвместими европейската рамка на публично поведение в управлението, от една страна, и практики, които ДПС разгърна през последните години, от друга.

Каква е цената, която ще бъде платена, докъде може да стигне нагнетяването на напрежението и печели ли някой от това?

Цената е политическа нестабилност. Цената е загуба на политическо влияние на тези български политици, които ще бъдат принудени да спазят коалиционния договор и да наложат, в конкретния случай, областните управители на ДПС. Цената ще я плаща всеки български политик, който заема публична позиция на политическа отговорност. Той ще трябва да решава задача с взаимно изключващи се компоненти – или ще трябва да антагонизира големи маси български избиратели, които да бъдат манипулирани от популистки партии като Атака срещу институциите на властта, срещу институциите на демокрацията в България; или ще трябва болезнено да настъпва по мазола ДПС, което, както знаем, никога не е безопасно за един български политик.

А кой печели – Атака?

Разбира се, че печели, но да не я хиперболизираме чак толкова много. Печели тази тенденция в развитието на българската политика, която няма да спре с Атака – тенденция на нарастваща чувствителност към този тип безобразия, които прави ДПС, от една страна. И от друга страна, реагиране на тези безобразия с политически и с обществени инструменти, които се отклоняват от правилата на демократичната игра.

А дали този проблем – икономическата практика на ДПС, не се усеща от хората по-скоро като етнически проблем?

Добре е, ако двете неща могат да бъдат разграничени в масовото съзнание, ако могат да бъдат различени. Някъде се различават, но някъде – не. Например, когато в смесените региони един кмет назначава в общинската администрация само и изцяло хора от собствения си етнос, това прави възможно отношението на българското население в този регион негативно не само по отношение на ДПС, но и по отношение на турците, които те виждат заели огромното мнозинство от позиции в общинската стълбица на властта.

Когато обаче става дума за региони, в които няма значително турско или мюсюлманско население, там ДПС се опитва да играе играта на национална партия, опитва се да си създава своя собствена клиентела от етнически българи. Тази клиентела се създава по същия ориенталско – анадолски принцип, по който тя действа в Кърджали, Силистра, Разград. Тя се подбира сред хора с ниска репутация, свързани пряко с мафията; хора, доказали своята продажност. Вижте кой е предложен от ДПС за областен управител на Варна – едно лице, което бе изхвърлено отвсякъде, което е символ на продажност, на корупция, на злоупотреба с власт на всяко ниво, на което е разполагало с такава власт (Янко Станев, бивш шеф на СДС – Варна-б.р.). Погледнете и етническите българи, които ДПС вкара в парламента на тези избори, на етническите българи, с които ДПС работи на всички равнища.

Защо Варна е толкова апетитна хапка?

Защото е вторият по икономическа значимост град в България, има много бизнес там, има много сладки хапки – морски бизнес, туризъм, индустрия – има много неща, които правят областната управа там много привлекателна. За разлика от други области, чиито управители са ограничени от ситуацията на икономическа криза и където държавните имоти не са апетитни, във Варна е точно обратното.

Как може да се овладее ситуацията?

Вижте, местните организации на БСП и НДСВ ще изпитат първи върху гърба си лошите политически резултати от едно подобно решение. Поддръжниците на тези партии ще се изправят първо срещу своите местни ръководства. Единственото, което би могло да смекчи донякъде тази доста трудна и неблагоприятна за новото правителство ситуация, е ако се появи известно чувство за реализъм и за умереност в самото ръководство на ДПС. Доган и неговият кръг трябва да си дадат сметка, че са дошли до един много важен Рубикон. На практика ДПС си е създало изключително непримирими врагове във всички политически партии, с които досега е било в някаква форма на сътрудничество или коалиция – започвайки със СДС през 1992 г. и свършвайки с царската партия през 2005 г. БСП е единствената значима политическа сила в България, която още не е яла попарата на Доган. Ако той желае да приключи своето сътрудничество с БСП в рамките на този мандат, може да се държи по същия начин, както досега – нагло и безсъотносително към мнението на гражданството, било с турски, било с български етнически произход.

Ако смята, че неговите политически амбиции се простират след следващите 2 или 4 години, той ще трябва да промени обхвата и инструментите, с които осъществява своята безконтролна власт над мюсюлманската общност и над партията. Защото това вече не е само проблем на ДПС. Това е общ национален проблем, който може да доведе до всеобхватна криза на етническата криза в България.