Проблемите пред разширяването на ЕС не са преодоляни

Договорът от Ница има за цел да проправи пътя за приемането на 10 нови членки -- осем държави от Източна и Централна Европа, Малта и Кипър, до 2004 г.

Определянето на крайната дата започва да изглежда доста оптимистично.

Четири големи проблема трябва да бъдат разрешени преди срещата на върха на ЕС в Копенхаген на 12 и 13 декември, когато ще бъде взето решение за приемането на 10-те нови кандидатки. Дори ако тези въпроси бъдат решени и дори ако всички нови членки изпълнят стриктните условия за присъединяване към ЕС, за следващата година се напрупват доста проблеми.

Сред въпросите, които трябва да бъдат разрешени преди срещата през декември е реформата в общата селскостопанска политика, която беше забавена почти през цялата година заради изборите във Франция и Германия. Германия се опасява, че земеделските субсидии, които и сега са милиарди долари, ще доведат до разпадане на бюджета на ЕС след приемането на новите членки. Франция от своя страна не иска да се откаже от земеделските си субсидии до 2005-2006 г. след като разширяването е приключило.

Берлин може да приеме компромисно решение, основано на предложението на Европейската комисия за поетапно отпускане на земеделските субсидии за фермерите от Източна Европа. Дали обаче Германия и Франция ще успеят да постигнат споразумение по въпроса навреме.

Други членки като Холандия, Испания и Австрия заплашват да блокират разширяването, ако държавите-кандидатки не сключат споразумения за конкуренцията. Повечето кандидатки предлагат на инвеститорите данъчни отстъпки, по-големи от тези в ЕС. Това се възприема като нечестна конкуренция от страните-членки.

Испания се притеснява от преместването на работни места на Фолксваген към Словакия заради държавните помощи и по-ниските надници. Холандия се опасява от чешките субсидии в стоманената индустрия. Не може да се очаква напредък до изборите в Холандия и Австрия, при които политиката за разширяването играе основна роля.

Руският анклав Калининград, който ще остане откъснат от Русия след присъединяването на Полша и Литва към ЕС, ще се окаже проблем освен ако ротационният председател на съюза - Дания не успее да постигне компромис за визите преди срещата ЕС-Русия в средата на ноември. Политическо споразумение за приемането на Кипър, чиято северна част е окупирана от Турция, вероятно няма да бъде постигнато преди изборите в Турция на 4 ноември.

По принцип ЕС се справя добре в кризисни ситуации, причинени от твърде стриктни крайни срокове. Препълнената изборна програма в Европа тази година обаче доведе до изтласкване на обсъждането на важните за разширяването въпроси за последните шест седмици преди срещата в Копенхаген. Крайната цел е новите десет членки да могат да участват в европейските парламентарни избори в средата на 2004 г. Събития като първия ирландски референдум обаче могат да се повторят в Централна Европа заради избързването в преговорите.

До средата на април 2003 г. трябва да бъдат подписани присъединителните договори със страните-кандидатки, а после се очаква Унгария, Чехия, Полша и Словакия да организират референдуми за или против членството в ЕС. Настроението в тези страни обаче е вече враждебно, а подкрепата за членство рязко спада. Миналата седмица полският депутат Габриел Яновски окупира парламентарната зала в знак на протест срещу участието на Германия в полския пазар на електричество.

Ако компромисите, които трябва да бъдат направини в идните седмици, бъдат възприети като предателство за националните интереси на държавите от Централна Европа, кандидатките могат да решат да не се присъединят, предизвиквайки нова криза в най-ценния за ЕС проект.

По БТА