"Прочистването" на политиката и футбола – мисията засега е невъзможна

В последните дни социалистите анонсираха похвални по замисъл "прочистващи" операции от безспорна обществена полза. Ще се приемат още по-нови мерки срещу купуването на гласове и ще се проверяват финансите на Българския футболен съюз и на всички футболни клубове от "А" група. Целта е ясна – и в политиката, и в спорта да се играе по честни правила и да печели по-добрият, а не този, който е успял да си напазарува избиратели, съдии, комисии и други фактори, от които зависи една победа.

В момента и политиката, и футболът са в плен на корупцията, правилата са заменени от задкулисни сделки и договорки, политическите и футболните "грандове" парадират с власт, пари и влияние, по-силен е този, който се държи по- арогантно и който може да си осигури повече услужливи медии. Крайно фрустриран, народът (на политически жаргон наричан електорат) и феновете (електорат и на футболните клубове, и на политиците) отдавна са показали червен картон и на едните, и на другите. Все по-малко хора ходят до урните в изборен ден, все по-малко мачове се играят на пълни стадиони, всичко е сведено до "твърдите ядра", които също са на път да се взривят. Всъщност вече бяхме свидетели на един такъв "атомен разпад", когато охранители едва опазиха бившия президент на ЦСКА от изблиците на народната любов.

Премахването на тези "порочни" и "уродливи" явления, обаче, е мисия почти невъзможна за Сергей Станишев и правителството му. Нейното успешно изпълнение означава да бъдат ударени през пръстите бизнес групи и лобита, които тройната коалиция винаги е толерирала и намирала начин да им угоди. И то по начин, който партньорите ни от ЕС определят като корупционен. България непрестанно е критикувана за порочно преплитане на партийни и съмнителни бизнес интереси. Определянето на правилата, тяхното прилагане и спазване е в ръцете на държавата, която доброволно се отказа от тях.

Само бегъл преглед на списъка с футболните "босове" вече навежда на скептицизъм относно възможността за една безпристрастна проверка от страна на държавните органи. Това са Тодор Батков, собственик на Левски, Гриша Ганчев – на Литекс, Васил Божков- бивш собственик на ЦСКА, Николай Гигов -на Локомотив (Сф), Николай Банев – бивш собственик на Берое, Георги Гергов – официален спонсор на Ботев (Пловдив), групировката ТИМ – на Черно море, Христо Ковачки – на Миньор (Перник), варненския общински съветник Иван Славков от ДПС – Спартак (Варна).

Традициите сочат, че този спорт създава добри предпоставки за “изпиране” на имидж и е добър инструмент за лобистки натиск в политиката. На практика хората, които държат футбола, имат други бизнеси, от които би трябвало да си докарват пари за спонсориране на спорта. Техните компании печелят поръчки за милиони – пътностроителните фирми на Божков, например, са сред фаворитите на правителството и на Столична община за строителство и ремонт на инфраструктура.

Николай Гигов е сред предпочетените посредници и партньори за сделки на военното министерство. ТИМ спечели почти всички по-важни приватизационни сделки в системата на транспорта през последните 5-6 години. През това време Христо Ковачки разшири минно-енергийната си империя до степен, че да навлезе и в съседна Сърбия. Близкият до президента Първанов и БСП туристически бос Георги Гергов (целещ се в базите на затъналия в дългове Ботев (Пловдив) придоби контрол върху Международния панаир в Пловдив, а Гриша Ганчев се утвърди в насърчавания от правителството голф-туризъм.

Съвсем наскоро при непрозрачна и критикувана от опозицията и някои медии непрозрачна процедура на заменки за "избрани", осъществена в рекордно кратки срокове и рекордно големи обеми от Държавната агенция по горите, наблюдавана лично от премиера Сергей Станишев, с горски терени край морето и в планинските курорти се оказаха Тодор Батков, Христо Ковачки и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев.

Според анализатори футболът е един от най-привлекателните спортове за едрия български бизнес, включително и заради възможностите за пране на пари. По тази причина нито един от българските отбори все още не е листван на фондовата борса, въпреки че всичките клубове от “А” група са регистрирани като акционерни дружества.

Вероятно поради подобни предпоставки клубове като пловдивския "Локомотив" няма късмет със собствениците си – през годините последователно бяха убити действащите президенти на отбора Николай Попов, Георги Илиев и Александър Тасев.

В момента БСП се обявява срещу "бизнес-партиите" и "партиите на парите", които опорочават вота на избирателите и постигат резултати с неполитически средства. Всъщност, кой създава "партиите на парите"? Не е ли същото това правителство, което посреща техните представители на червени пътеки; възлага им обществени поръчки, за които се плаща и от държавния бюджет, и от еврофондовете; изготвя такива условия, че те да печелят приватизацонни сделки, а след това тържествено прерязва ленти на новооткриващи се цехове и пътни отсечки...

Поради всичко това едва ли има смисъл да се прогнозира как точно ще приключи обявената от социалистите операция по "прочистването". Важното е в публичното пространство да звучат бодряшки призиви и да кипи от инициативи. Нито ден без нов почин. До следващите избори. Или до следваща издънка с евротурнирите или с Еврокомисията, когато другарите в София пак ще се развъртят чевръсто и ще обявят още по-строги мерки и инициативи...