Продажбата на Булгартабак: проблеми няма

Покана за размисъл

Ако искате да спечелите търг на всяка цена, но знаете, че други купувачи имат повече пари от Вас, какво ще направите?

Има два начина да победите: да премахнете или търга (правилата), или другите участници. Това се случи с продажбата на Булгартабак, но след като са известни междинните резултати.

Начинът на продажба

Процедурата наподобява преговори с потенциален купувач. Първо се подават предначертаващи предложения (индикативни оферти). Те са тайна. Сетне продавачът съставя методика за оценката им. Кандидат-купувачите се освидетелстват от продавача като пълноправни участници в конкурса; те приемат правилата, методиката и внасят депозит. Това ще рече, че има съгласие с правилата, постигнато в здраво състояние на духа и съзнанието. Затова офертите “са обвързващи и остават валидни за период от 120 дни от подаването им” и “оттегляне и поправка на вече подадени оферти не се допуска”.

Накрая идва публичното отваряне на предложенията. Подир туй са възможни само уточнения и избор на купувач. Той отива на преговори върху проекто-договори за приватизация и споразумение между акционерите. Едва на този етап продавачът “може да поиска повишаване на цената”.

Промяна в процедурата и прекратяване на процеса се допускат при: промяна в правното или финансовото състояние на предприятието и са предложени явно ниски цени от всички кандидати.

Критериите за подбор и алтернатива

Критерии са известни: изкупуване на тютюн – 47 точки, цена - 43 т., инвестиции и брой на заети – по 5 т.

Очакванията на продавача са ясни: да се купува тютюн.

Това е глупаво решение. Приватизацията би имало нормален смисъл, ако производството и продажбата на тютюн и тютюневи изделия не бе монопол и чрез него не се прави “социална политика”. Иначе казано, не би трябвало да има закон за тютюна и Фонд "Тютюн"; пазарът би бил свободен за достъп и основната цел на развитието на отрасъла не би била удвояване производството (при свиващ се глобален пазар на тютюневи изделия).

Кой как разбрал?

Разликите между предварителните и окончателните оферти показва как купувачите са отговорили на въжделенията на продавача.

“Табако Капитъл” подобриха съществено предложенията си “тютюн” и “инвестиции”.

“Метатабак” наддадоха леко в “тютюн” и “цена”, малко намалиха “инвестиции” (по “работници” те не са казали нищо предварително).

“Тобако холдинг” запазиха в общи линии онова, което са обещали предварително.

”Росбулгартабак” намалиха съществено предложенията си по най-важните критерии, но са напомпали инвестициите и работните места. Това е отказ от участие. (Профсъюзите ги харесаха най-много, макар цената им да е намалена с повече от 2/5, а изкупуването на тютюн с ј.)

Другите състезатели явно са се дебнели и са постъпили според представите си и информацията един за друг.

Съществената хитрост на “Табако Капитъл” е, че планират инвестициите веднага след покупката. Останалите ги разпределят във времето, като в началото те не достигат за изплащане на дълговете. Това също е странно. Това би трябвало да се хареса на правителството, на ДПС и на интересуващите се дали Булгартабак ще се преструктурира или декапитализира.

Цената

Всички сякаш смятат, че Благоевград БТ струва повече, отколкото дават кандидатите за целия холдинг. Твърди се, че холдингът не може да струва по-малко от едно предприятие в него.

Купувайки “в пакет” няколко неща, част от които носят полза, а други трупат разходи, цената няма как да не е по-ниска. В “Булгартабак” едни печеливши предприятия субсидират губещата дейност на други, печалбата на цялото е под тази на най-печелившата част. Между другото, продажбата на холдинга като цяло предопредели липсата на интерес у купувачи от цигарения бранш. Ако се продаваше на части, цената за печелившите щеше да бъде по-висока, а губещите части на холдинга - ликвидирани (за сметка на данъкоплатците).

При тези условия двете най-високи ценови предложения са съществено над предполагаемата долна граница на продажната цена (103 млн. евро), пресметната от консултанта “Кредитанщталд”. Ако по време на заключителните преговори, продавачът поиска повече - вероятността победителят да даде повече е малка. Цената е тази, която се договаря от купувач и продавач, а не онази, за която наблюдателите мечтаят.

Значението на изплащането на дълговете

Обстоятелство, че победителят ще изплати веднага дългове към бюджета (около 38,5 млн. евро), има значение за развитието на компанията.

То може да се разглежда или като допълнително плащане (т.е. по-висока цена), или като инвестиция, но в никакъв случай не може да се пропусне.

Като част от цената, предложението на “Табако капитъл” е значително по-високо от това на конкурентите. Защото обаче тези задължения ще бъдат покрити след прехвърляне на собствеността, сумата може и трябва да се разглежда като инвестиция.

Ефектът е съществен: холдингът намалява общата си задлъжнялост, предприятията в него ще имат достъп до повече свободни средства за развитие на дейността си. Ако това не стане, през следващи периоди ще има по-малко печалба, инвестиции и оборотни средства.

Т. нар. стратегически инвеститор

Такъв в смисъл на носител на търговска марка в тютюните няма.

Купувач, който подобри управлението на компанията, преструктурира я и след това я продаде, е единственото възможно решение. Няма проблем да бъде утвърдено за купувач дружество с нарочна цел, стига да е надлежно финансирано, купи, задържи (подобри) марката, вдигне конкурентността и след време – препродаде “Булгартабак”. Тъкмо идеята за препродажба е мотив за доброто управление преди нейното осъществяване. Компания от бранша би могла да бъде мотивирана от вътрешни фактори: преструктуриране на разходите, прехвърляне на печалба, пазарен дял или присъствие независимо от финансовия резултат. Поради осъществилият се замисъл на сделката, такива компании няма. Но няма и особена трагедия, това е факт.

Какво да прави правителството?

Правилата са правила. Тяхната промяна по време на сделката е недопустимо от морална и правна гледна точка. Промяната ще означава, че и при сделките оттук-нататък правилата няма да бъдат ясни. Това ще отблъсне инвеститори от не по-малко “важни” отрасли. “Цената” за правителството ще бъде повсеместното убеждение, че то може да бъде манипулирано по всякакъв повод. Подобна среда ще привлича играчи, търсещи тъкмо липсата на правила. Предстоящите приватизации ще са кошмар.

Цената на демокрацията

Конюнктурата в политиката не позволи цигареният бизнес да се постави на пазарна основа. Мнозинството в парламента ще се разпадне без ДПС. Никой обаче не иска избори, поне не точно сега.

Продължаването на сегашната политика спрямо тютюнопроизводството и "Булгартабак" е инструмент за купуване на гласовете на производителите на тютюн с парите на данъкоплатците. Бюджетът на Фонд “Тютюн” в години на избори се увеличава от 20 до 50 на сто. (Възможно е да има съвпадение на избори със суша, градушки и др. подобни).

Поддържането “на демокрацията” за сметка на цялото гражданство не е прецедент. Дълговете на “Кремиковци” към НОИ, които правителството не събира, са около 70 млн. лева. Това прави по около 5 000 лв. на глас. Правителството субсидира и БДЖ с около 60 млн. през 2001 г. и опрости други 130 млн. лв., при заети в дружеството около 35 000 човека. Сметката е около 5 400 лв. за един глас. За производството на тютюн по-трудно можем да дадем точни числа, но субсидията на Фонд "Тютюн" през 2002 г. е 65 млн., 1/12 увеличение спрямо 2001 г. Производителите на тютюн са вероятно 80-100 хиляди. "Цената" на един глас е доста под 1 000 лв. В някакъв смисъл това е по-евтино от аналогични случаи.

Сделката запазва сегашната политика, следователно запазва мнозинството. Проблем няма.