Продажбата на военните имоти е стъпка към реформираната армия

Преди известно време Сметната палата оповести доклад за извършените одити в няколко министерства, области и общини по актуване и изграждане на регистри на държавната и общинската собственост. Резултатите могат да се обобщят с два извода. Първият е, че липсва общ пълен регистър на държавната собственост, което подпомага непрозрачното управление на имотите. Вторият - че държавата не е добър стопанин, тя няма стимули, средства и знания за това.

Повод за подобен коментар е информацията, предоставена от изпълнителна агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната” за план за продажба на имоти на министерството. Документът има наименование Национална програма за конверсия.

Основната идея на програмата е военните бази да станат бизнес зони, в които правителството ще участва с 20% от необходимите средства за възстановяване на изоставените и в повечето случаи неподдържани имоти, а останалите да се осигурят от бизнеса. Също така, за да бъдат привлечени инвеститори, ще се осигурят преференции за бизнеса. Предвижда се фирмите да имат право на ползване на сградите без заплащане на наем за срок от 10 години, а след това да ги закупуват без търг или конкурс.

Източник: По информация в пресата от изпълнителна агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната”

Както ИПИ многократно е заявявал, необходима е спешна реформа в българската армия в посока напълно професионална армия от 19 800 души от 1 януари 2006 г. и продажба на всички военни имоти, които не се използват пряко за целите на армията.

По-радикално предложение е продажбата на всички военни имоти, които след това при необходимост да се наемат. Това е направено във Великобритания с приватизирането на почти всички армейски имоти. Военните разходи се правят на проектен принцип и при необходимост определен имот се наема за определеното време на проекта, но трябва задължително да бъде обоснована необходимостта от него. Така разходите за поддръжката се поемат от частния собственик, а ако държавата не се нуждае от имота, той да се използва изцяло за частни цели.

Решението на Министерството на отбраната да се освободи от празните войскови имоти е правилно. Важно е обаче как ще се осъществи то. Избраният подход за съвместяване на този процес с насърчаване на бизнес активността в отделните региони и създаването на заетост е добро начинание, но дали ще даде желания резултат? Има редица примери за предоставяне на подобни привилегии (неплащане на наем, поемане на разходи за ремонт и поддръжка и др.), които не са довели до ефект. Подобна схема е инициативата за освобождаване на фирмите от плащане на данък печалба в региони с висока безработица, която е със съмнителен резултат.

Затова министерството на отбраната не трябва да харчи парите на всички данъкоплатци, дошли от приватизацията на аармейските имоти. Вместо това приходите от продажбата им трябва да се използват за модернизация на остарялото оборудване и повишаване на ефективността на армията.

Освен това бизнесът сам трябва да преценява къде и какво да прави. Повечето специално изготвени мерки за стимулиране на бизнес инициативата имат негативно влияние. Държавата не може да знае по-добре от бизнеса какво трябва да е приоритет и често се финансират  неефективни дейности, само за да се оправдае определена програма. Когато една фирма има осигурено място за развиване на дейността си, то нейните стимули да е конкурентноспособна и да може да покрива всичките си разходи намаляват.

Банковите кредити, особено в последната една година, позволяват на малкия бизнес по-лесно да започне дейност. Има много съвместни програми за финансиране на новостартиращ бизнес, финансирани от ЕС. Разбира се за това е необходим бизнес план и предприемчивост, поемане на риск и добро планиране – критерии, които не е ясно дали ще бъдат включени при избор на фирмите, които ще се възползват от новосъздадените бизнес центрове.

Приватизацията на всички освободени военни имоти трябва да стане чрез открит търг. Само ако няма никакъв интерес от страна на бизнеса, е приемливо те да се отдадат на общините. Всякакво прехвърляне на имоти към областните управи и други държавни органи води със себе си увеличение на разходите на съответните органи и до неефективност.

В заключение, приватизацията на държавните активи трябва да се извършва прозрачно, чрез търг и без въвличане на държавата в последващи неприсъщи за нея дейности. Намалението на осигурителната тежест и облекчаване на работата на бизнеса (например регистрирането на фирма да става за един ден чрез Интернет и чрез единен идентификационен номер, да се премахне изискването за минимален капитал при регистриране на фирма, да се ограничат поводите и продължителността на инспекциите на фирмите и др.) ще имат ефект върху всички субекти в страната, а не само в определени райони и трябва да се извърши възможно най-скоро. Само така предприемчивите ще имат възможност да реализират начинанията си като създават нови работни места и добавена стойност.